Баку - Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, по време на основната си реч на климатичната среща на върха COP29, силно защити петролния и газовия сектор на страната си, обвинявайки западните държави в несправедлива критика. Алиев, говорейки на срещата, където близо 200 държави обсъждат глобалните действия за климата, представи Азербайджан като жертва на „координирана кампания за очерняне“ и подчерта значението на изкопаемите горива за икономиката.
Докато дискусиите на срещата бяха фокусирани върху прехода към зелена енергия, Алиев ясно заяви, че Азербайджан, като домакин на срещата, ще подкрепя преминаването към възобновяеми ресурси, но настоя за прагматичен подход. „Трябва да сме реалисти“, каза той, като призна, че петролът и газът все още играят важна роля в глобалния пазар, особено за страни като Азербайджан, които определи като благословени с тези ресурси.
Той също така насочи критиките си към Съединените щати и Европейския съюз, като посочи двойните стандарти в техните климатични политики. Докато САЩ остават водещият производител на петрол и газ в света, ЕС, въпреки амбициозните си климатични цели, се обърна към нови газови доставки след конфликта в Украйна, който наруши енергийните потоци от Русия.
Изказванията на Алиев предизвикаха смесени реакции сред защитниците на климата. Някои изразиха притеснение, че думите му могат да попречат на преговорите на COP29, като Ромен Йоалален от Oil Change International критикува президента за това, че използва климатичната среща, за да защитава изкопаемите горива. „Такъв риторика е вредна и пренебрежителна към страните, които са най-засегнати от климатичните промени“, заяви той.
Напрежението между развитите и развиващите се страни бе очевидно, като много от последните обвиниха по-богатите държави, че не изпълняват своите отговорности в борбата с климатичните промени. Активистът Харжит Сингх коментира, че развитите страни не само пренебрегват задълженията си за намаляване на емисиите, но и продължават да подхранват растежа си чрез изкопаеми горива.
От друга страна, климатичният съветник на САЩ Али Заиди омаловажи изказванията на Алиев, като подчерта, че САЩ предприемат значителни стъпки за декарбонизация и че действията на страната служат като модел за глобалните климатични цели.
На срещата световните лидери също обсъдиха климатичното финансиране, като генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова за спешни финансови ангажименти, за да се предотврати катастрофално глобално затопляне. Той предупреди, че светът губи време, за да ограничи глобалното повишение на температурата до 1.5 градуса по Целзий.
Докато срещата продължава, ще се обсъжда как да се увеличи финансирането за климатични действия, особено за страните с нисък и среден доход. Развитийните кредитори, включително Световната банка, са под натиск да увеличат финансирането си за климата, с цел от 120 милиарда долара до 2030 г.
Въпреки фокуса на срещата върху финансовите ангажименти и решенията за климата, спешността на въпроса е очевидна поради нарастващата честота на екстремни метеорологични явления по света. От опустошителните горски пожари в Калифорния до катастрофалните наводнения в Испания, последиците от глобалното затопляне се развиват по-бързо от очакваното, като лидери като министър-председателя на Барбадос Миа Мотли призовават за реален напредък пред лицето на тази ескалираща криза.