Европейската комисия предлага част от своя проект за 2 трилиона евро многогодишна финансова рамка за периода 2028‑2034 г. да бъде достъпна и за изграждане на нови атомни мощности. В приложенията към проекта е записано, че страните членки могат да насочват средства от националните си програми към „нова или допълнителна производствена ядрена мощност, инсталирана в GW“.
Общият бюджет на тези национални програми възлиза на около 865 млрд. евро. Предложението означава рязък завой спрямо действащата рамка, която забранява използването на кохезионни фондове за конвенционални реактори. Сблъсъкът между държави с проатомна политика като Франция и Швеция и традиционно антиядрени страни като Германия и Австрия е дългогодишен.
Карстен Шнайдер, германският министър по европейските въпроси и климата, реагира незабавно:
„Берлин няма да подкрепи субсидирането на ядрена енергия от бюджета на ЕС. Уважаваме суверенното право на другите да строят реактори, но не искаме една четвърт от средствата, осигурявани от германските данъкоплатци, да покрива този скъп път.“
Париж засега не коментира официално, а шведската министърка на енергетиката Еба Буш отказа изявление. Предстоят години на интензивни преговори, тъй като бюджетът трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 страни.
Разделението по оста „за“ и „против“ атома забавя приемането на ключови политики за климата и енергетиката. В началото на годината се появи пробив, след като канцлерът Фридрих Мерц намекна, че Берлин може да приеме приравняването на атомната енергия с възобновяемите източници в някои регулации. Дания и Италия също показаха по‑меки позиции. Въпреки това дипломати в Брюксел предупреждават:
„Няма шанс европейски пари да отидат за нови реактори.“
Действащият бюджет не допуска строителство на ядрени централи с европейски средства, въпреки че отделя ограничени суми за научни изследвания и извеждане от експлоатация на стари мощности.