Унгария обяви, че ще се консултира със съседни държави във връзка с рязкото покачване на цените на петрола, предизвикано от новата вълна санкции на САЩ срещу енергийния сектор на Русия. Това съобщи министърът на външните работи на Унгария, Петер Сиярто, в неделя.
В петък САЩ въведоха най-мащабния си пакет от санкции до момента, насочен към ограничаване на приходите на Русия от петрол и газ. Целта на тези мерки е да се засили позицията на Украйна и да се окаже влияние върху бъдещите мирни преговори в контекста на продължаващия конфликт.
Цените на петрола достигнаха тримесечен връх след обявяването на санкциите. Ограниченията засягат руски енергийни компании като „Газпром Нефт“ и „Сургутнефтегаз“, както и флотилия от 183 кораба, транспортиращи руски петрол.
„Този последен кръг от санкции създава значителни предизвикателства за Централна Европа“, заяви Сиярто във видеоизявление. Той подчерта възможните последствия, включително намаляване на доставките на суров петрол, което ще увеличи търсенето на рафинирани продукти като бензин и дизел. Това може да доведе до "сериозни ценови скокове" в региона, отбеляза той.
Унгария е силно зависима от руския петрол, като по-голямата част от вноса ѝ се осъществява чрез тръбопровода „Дружба“, който преминава през Беларус и Украйна. Този тръбопровод обслужва и Словакия. Енергийната компания MOL все още не е коментирала ситуацията.
За да се справи с предизвикателствата, Унгария планира да започне преговори с регионални партньори, за да намали въздействието върху икономиката и пазарите. Все още няма подробности за участниците или дневния ред на тези разговори.
Санкциите и реакциите на пазара идват в критичен момент за Унгария, като националната валута – форинтът – се търгува на най-слабите си нива спрямо еврото за последните две години. Тази девалвация повиши опасенията за инфлация, особено след рекордните нива от над 25% в началото на 2023 г.
Анализатори прогнозират, че инфлацията в Унгария през декември може да достигне 4.4%, надхвърляйки целевия диапазон на Националната банка на Унгария. Централната банка по-рано прекрати цикъла си на намаляване на лихвените проценти заради волатилността на валутата и нарастващия ценови натиск.