

Ядрените енергийни инициативи на Румъния, разработвани в партньорство с американски компании, трябва да останат независими от политическите напрежения, породени от последните изборни противоречия, заяви енергийният министър на страната.
През декември румънският Върховен съд анулира президентските избори, позовавайки се на опасения за чуждестранна намеса, която според властите е облагодетелствала изненадващ кандидат от крайната десница, критикуващ НАТО – твърдение, което Москва отрече.
В рамките на по-широка дискусия относно Европа, вицепрезидентът на САЩ JD Ванс и предприемачът Илон Мъск споменаха Румъния, намеквайки за възможни промени в американската външна политика.
3.2 милиарда евро за нови ядрени реактори
Румънската държавна ядрена компания Nuclearelectrica подписа договор на стойност 3.2 милиарда евро с консорциум от четири компании, сред които американските Fluor Corporation и Sargent & Lundy, за изграждане на два ядрени реактора по 700 MW до 2032 г.
Освен това, Nuclearelectrica планира да построи първата в Европа малка модулна ядрена централа (SMR) с технология от NuScale Power, която трябва да бъде завършена до 2029 г. Проектът вече е осигурил финансиране от EXIM Bank на САЩ и International Development Finance Corporation.
Министърът на енергетиката: "Тези проекти няма да бъдат засегнати"
На въпрос дали критиките от Вашингтон могат да засегнат тези ключови проекти, министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа категорично отхвърли подобен сценарий.
"От наша гледна точка тези проекти остават на пътя си."
"В тях участват големи американски компании, а независимо от политическата обстановка, вярваме, че това е в интерес на САЩ."
Нови 3.5 GW соларни и вятърни проекти с подкрепа от ЕС
Освен ядрената енергетика, Румъния подготвя втори търг за 3.5 GW нови слънчеви и вятърни енергийни проекти. Очаква се процесът да започне през първата половина на годината и ще бъде подкрепен от контракт за разлика (CfD), гарантиращ стабилна цена на електроенергията за 15 години.
Тази схема е финансирана с 3 милиарда евро от Модернизационния фонд, част от Европейската зелена сделка, която подпомага 10 държави от ЕС с по-ниски доходи за модернизация на енергийната им инфраструктура.