Щатът Ню Йорк въведе новаторски закон, който ще наложи общо 75 милиарда долара глоби на компании от сектора на изкопаемите горива през следващите 25 години за справяне с щетите, причинени от климатичните промени. Законът беше подписан в четвъртък от губернатора Кати Хокъл и е създаден с цел да прехвърли финансовата тежест от възстановяването и адаптацията към климатичните промени от данъкоплатците към петролните, газовите и въглищните компании, които се считат за отговорни за значителни емисии на парникови газове.
Събраните средства ще се използват за финансиране на различни проекти за адаптация и смекчаване на последиците от климатичните промени, включително модернизиране на инфраструктурата като пътища, транспортни системи, водоснабдителни и канализационни мрежи и сгради, за да могат те по-добре да устояват на екстремни климатични условия.
„Това е значителна стъпка към държане на най-големите виновници за климатичната криза отговорни“, заяви сенаторът на Ню Йорк Лиз Крюгер, един от основните спонсори на законопроекта. Законът определя, че компаниите ще бъдат глобявани въз основа на количеството парникови газове, които са изпуснали между 2000 и 2018 г. Компании, отговорни за над 1 милиард тона глобални емисии, ще трябва да внасят средства в специален климатичен фонд, започвайки от 2028 г.
Ню Йорк става вторият щат, който приема подобно законодателство, след като Върмонт прие свой собствен вариант по-рано тази година. И двата закона са вдъхновени от съществуващи законодателни рамки, изискващи замърсителите да финансират почистването на токсични отпадъци.
Според сенатор Крюгер, щетите от климатичните промени и подготовката за все по-екстремни метеорологични условия ще струват на Ню Йорк над 500 милиарда долара до 2050 г. Тя също така подчерта, че големите петролни компании са спечелили над 1 трилион долара печалби от началото на 2021 г., въпреки че са били наясно с вредните последици от изкопаемите горива още от 70-те години на миналия век.
Очаква се енергийните компании да оспорят закона в съда, като твърдят, че той противоречи на федералните регулации, които контролират енергийните и екологични стандарти.