
Руският енергиен гигант Лукойл е на път да финализира продажбата на най-големия си актив на Балканите – българската си рафинерия – на консорциум, включващ катарски и британски интереси. Този ход се разглежда като знак за намаляващото влияние на Москва върху енергийните пазари в Югоизточна Европа.
Споразумението, което се очаква да приключи до края на годината, включва прехвърляне на мажоритарния дял на Лукойл в рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас, разположена по българското черноморско крайбрежие. Това решение е описано в писмо, адресирано до руския президент Владимир Путин, който трябва да разреши продажбата. Избраните купувачи са Oryx Global, ръководена от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон DL Hudson, фирма за търговия със стоки.
Нито Oryx Global, нито DL Hudson са предоставили коментари относно предстоящото придобиване.
Общоевропейските санкции за руския петрол от 2022 г., след засиления конфликт на Русия в Украйна, усложниха операциите на Лукойл в България. Освен това, като член на ЕС и НАТО, България е приложила мерки за натиск върху Лукойл да напусне, включително 60% данък върху печалбата от рафинерията. България забрани и износа на руски суровини от Нефтохим Бургас.
Исторически симпатизираща на Русия, позицията на България се промени рязко след инвазията, като страната предостави основна военна помощ на Украйна. Българските власти обвиниха руски агенти в опит да саботират техни отбранителни производствени мощности, което допълнително засилва напрежението.
Емилиян Гебрев, ръководител на българската отбранителна фирма Емко, която доставя боеприпаси от съветски калибър в Украйна, съобщи, че руски агенти предполагаемо са атакували съоръженията на компанията му през последните години.
Наблюдатели предполагат, че България е трябвало да предприеме по-ранни действия, за да премахне Лукойл от стратегическите си енергийни активи. Руслан Стефанов от базирания в София Център за изследване на демокрацията коментира: „Това забавяне подчертава значителна уязвимост на сигурността в рамките на ЕС и НАТО. Ако големи западни компании като EDF или BP бяха руска собственост, щеше ли Европа да чака толкова дълго, за да действа?“
Катарско-британската група се конкурира с няколко други кандидата, включително азербайджанската държавна петролна компания Socar, казахстанската KazMunayGas и турската петролна компания Opet, както беше потвърдено в комуникацията на Лукойл с офиса на Путин. Нито един от тези участници в търга не е коментирал участието си.
Най-малко шестима потенциални купувачи са проявили интерес към придобиването на българската рафинерия, според източници, близки до ситуацията, подчертавайки стратегическото значение на този актив на фона на променящата се динамика на европейската енергетика.