Великобритания се стреми да се превърне в лидер в сферата на изкуствения интелект (AI) и да стимулира икономическия си растеж, но е изправена пред сериозно препятствие: високата цена на електроенергията, която застрашава реализацията на тези планове.
Премиерът Киър Стармър представи мащабна индустриална стратегия, включваща сериозни инвестиции в AI сектора. Очакванията на правителството са за над 50 милиарда долара годишни икономически ползи, произтичащи от автоматизация и повишена производителност.
Но AI инфраструктурата, особено центровете за данни, е изключително енергоемка. Според оператора NESO, потреблението на ток във Великобритания ще нарасне от 319 TWh през 2024 г. до 450 TWh през 2035 г., като търсенето от центровете за данни ще се утрои.
Цени на електроенергията: Великобритания срещу останалия свят
През първата половина на 2025 г. цената на електроенергията в Обединеното кралство се е покачила с 40%, достигайки $115/MWh, в сравнение със:
$100/MWh в Германия
$73/MWh във Франция
$48/MWh в САЩ
Причините включват повишено използване на газови централи, студено време и намалено производство от вятър.
Офшорен вятър и ядрен риск
Правителството залага сериозно на офшорната вятърна енергия, планирайки увеличение на капацитета от 15 GW до 43–50 GW до 2030 г. Но растящите разходи принудиха кабинета да вдигне гарантираната цена (strike price) с още 11%. През май датската компания Orsted спря разработката на проекта Hornsea 4 (2.4 GW) заради инфлационния натиск.
Същевременно се инвестира и в ядрена енергия – проектът Sizewell C получи финансиране, но стойността му нарасна до £38 милиарда ($51 милиарда) – почти двойно спрямо първоначалната оценка.
AI, зелена енергия и безизходицата на потребителите
Според Андрю Бърч, изпълнителен директор на OpenSolar, решението се крие в либерализиране на енергийния пазар – премахване на субсидиите и възлагане на задачата на пазара. Алтернатива е преход към децентрализирана цифрова мрежа с множество малки генератори и батерийни ферми – решение, което изисква милиарди лири предварителна инвестиция.
Финансирането чрез държавен дълг или публично-частни партньорства изглежда най-реалистично, но ефектът върху икономиката и избирателите е неясен.