В петък руският президент Владимир Путин обяви амбициозен план за изграждане на газопровод, който да свърже Русия и Иран. Проектът е замислен да транспортира до 55 милиарда кубически метра (bcm) газ годишно към западноазиатската страна. По-долу са разгледани подробности и еволюцията на партньорството между двете държави в газовия сектор:
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСИЯ И ИРАН В ГАЗОВАТА ИНДУСТРИЯ
Въпреки че Иран разполага с вторите по големина запаси на природен газ в света, усилията му за разширяване на износа са възпрепятствани от санкции на САЩ, които ограничават достъпа до важни технологии.
През юли 2022 г. Националната иранска петролна компания (NIOC) и руската компания „Газпром“ подписаха меморандум за разбирателство на стойност около 40 милиарда долара. Споразумението включваше ангажимент на „Газпром“ за подпомагане на разработката на газовите находища „Киш“ и „Северен Парс“, както и шест петролни находища. Също така беше предвидено „Газпром“ да участва в завършването на проекти за втечнен природен газ (LNG) и изграждането на износни тръбопроводи.
НОВИ РАЗВИТИЯ
В продължение на предишните договорки „Газпром“ и Националната иранска газова компания (NIGC) подписаха нов меморандум през юни 2024 г., който се фокусира върху доставките на руски газ до Иран чрез тръбопроводи. Според обявлението на президента Путин пълният капацитет на предложения газопровод може да достигне 55 bcm годишно — сравним с обема, който „Северен поток 1“ доставяше на Германия преди прекъсванията в неговата дейност.
Първоначалните планове предвиждат по-скромни доставки от 2 bcm годишно. Вероятният маршрут за газопровода ще преминава през Азербайджан, според руския министър на енергетиката Сергей Цивилев.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗШИРЕНИЕ: ГАЗОПРОВОД ИРАН-ПАКИСТАН
Русия също изрази интерес да участва в проекта за газопровод между Иран и Пакистан, който беше забавен поради международните санкции срещу Иран и геополитическите напрежения. Макар Индия първоначално да участваше в проекта, тя се оттегли през 2009 г. под натиск от САЩ. Освен това дългогодишните политически спорове между Индия и Пакистан допълнително усложниха развитието на газопровода.