Обещанието на Доналд Тръмп да намали драстично разходите за енергия чрез увеличаване на производството на петрол предизвиква смесени реакции по света. Докато то поражда тревоги сред износителите на петрол от развиващите се пазари, зависими от приходи в долари, същевременно дава надежда на страните вносителки за финансова облекчение.
На практика Тръмп, който скоро ще застане начело на най-големия производител на петрол в света, не може еднолично да диктува глобалните цени. САЩ нямат директен контрол върху ОПЕК+ — консорциума от страни производителки на петрол и техните съюзници, и нямат държавна петролна компания, която да манипулира добива.
Въпреки това несигурностите в световното търсене, особено в големи потребителски страни като Китай, съчетани с потенциално свръхпредлагане, оставят истинския ефект от политиките на Тръмп под въпрос. Инвеститорите действат предпазливо.
„Ще има специфични за страните предизвикателства при по-ниски цени на петрола,“ казва Томас Хаугаард, портфолио мениджър на дългови инструменти на развиващи се пазари в Janus Henderson. „Но много развиващи се пазари, които са нетни вносители на петрол, могат да извлекат значителни ползи. Това е смесена картина на печеливши и губещи.“
Ето един по-близък поглед към това как спадът в цените на петрола — хипотетично до $40 за барел — може да пренареди съдбите на глобалните играчи.
Болка за производителите на петрол
Износителите на петрол ще се изправят пред значителни финансови трудности, ако цените се сринат. Държави като Саудитска Арабия, най-големият производител в ОПЕК, ще усетят натиск върху приходите си. Въпреки това големите суверенни фондове и възможността за заеми осигуряват известна защита за кралството. Усилията за диверсификация на икономиката и развитието на местните дългови пазари също са смекчили удара от предишни ценови сътресения.
Все пак продължителен спад може да принуди Саудитска Арабия да намали мащаба на амбициозни инициативи като проекта за $500 милиарда, NEOM, предупреди JPMorgan.
По-малките, по-слабо диверсифицирани производители като Ангола, Еквадор и Нигерия ще бъдат засегнати по-тежко. Техните икономики, силно зависими от износа на петрол, често се нуждаят от цени близо до $100 за барел, за да балансират бюджетите си. Ограничените спестявания и високите нива на дълг ги правят особено уязвими.
„Когато основният ви източник на приходи спадне драстично, дълговите проблеми могат да се задълбочат,“ казва Дейвид Рийс, старши икономист за развиващи се пазари в Schroders.
Инвеститорските настроения често се обръщат срещу страни, зависими от петрола, по време на такива спадове, въпреки реформи като премахването на субсидиите за гориво в Нигерия или агресивното погасяване на дългове в Ангола. „Ниските цени водят до широк песимизъм сред инвеститорите спрямо износителите на петрол,“ отбелязва Разия Хан, ръководител на изследванията за Африка и Близкия изток в Standard Chartered.
Ползи за страните вносители
За страните, които внасят петрол, по-ниските цени могат да облекчат инфлацията, да намалят валутните натоварвания и да подобрят икономическата стабилност. Големите вносители като Китай и Индия, които харчат съответно близо $300 милиарда и $200 милиарда годишно за петрол, могат да спестят милиарди.
По-малки икономики като Индонезия, Кения, Пакистан, Южна Африка, Тайланд и Турция също биха могли да спечелят. „Ако цените на петрола останат на $40, инфлацията може значително да намалее, създавайки икономическо облекчение,“ казва Рийс.
Държави, които силно субсидират горивата, като Венецуела и Иран, могат да извлекат още по-големи фискални ползи. В тези страни субсидиите за петрол надхвърлят 20% от БВП, което прави всяко намаление на разходите изключително значимо.
Предупреждение
Въпреки потенциалните ползи, спадът в цените на петрола не е гаранция за икономическо облекчение. Ако той съвпадне със световен икономически застой или засилване на търговски напрежения, развиващите се пазари все пак могат да се сблъскат със значителни рискове. Намаленото търсене на суровини, предизвикано от слаб растеж, може да навреди на страни износители на ресурси като Южна Африка.
Икономики като Египет, Кения и Пакистан, които разчитат на външно финансиране, също могат да пострадат, ако държави от Залива, като ОАЕ, намалят чуждестранната помощ и инвестиции в условията на спад в приходите от петрол.
Освен това, продължителни ниски цени на петрола могат да забавят прехода към възобновяеми енергийни източници, задълбочавайки климатичните предизвикателства и увеличавайки дългосрочните разходи за развиващите се пазари. „Причините за спада на цените са от ключово значение,“ казва Алехо Червонко, главен инвестиционен директор за развиващи се пазари в UBS Global Wealth Management. „Спадът, предизвикан от слаба глобална активност, не е благоприятен за развиващите се икономики.“
В заключение, докато енергийната стратегия на Тръмп има потенциал да донесе значително облекчение за страните вносителки на петрол, тя представлява сериозно предизвикателство за производителите и има по-широки последствия за световните пазари. Балансът между рискове и ползи остава несигурен, което прави този въпрос ключов за наблюдение.