В северозападен Китай през март беше открит гигантски комплекс на Ningxia Baofeng Energy, способен да превръща милиони тонове въглища годишно в химикали за пластмаси. Заводът на стойност 48 млрд. юана (6,7 млрд. долара) е част от бързо растящ сектор, който почти няма аналог в света. Неговата роля е стратегическа – превръщането на изобилните китайски въглища в газ, течни горива и химикали, което намалява зависимостта от енергийни вносни доставки.
През миналата година индустрията преработи 276 млн. тона въглища – количество, близко до едногодишното потребление на Европа. Според анализ на Sinolink Securities, ако всички планирани проекти бъдат реализирани, капацитетът ще се удвои през следващите пет години, основно чрез производство на синтетичен природен газ и течни горива.
Държавна подкрепа и икономика
Според експерти, включително Lauri Myllyvirta от Centre for Research on Energy and Clean Air, разширяването служи на две цели: намаляване на риска от блокада на морските енергийни доставки и стимулиране на инвестиции в по-слабо развити региони като Синдзян. Когато проектите са подкрепени политически и водени от държавни компании, достъпът до капитал става значително по-лесен.
Бум във въглища към газ
Секторът, който расте най-бързо, е този на въглища към газ. Под строеж е капацитет около 12 млрд. куб. м годишно, а допълнителни 10 млрд. куб. м са в проектна фаза. Това ще увеличи общия годишен капацитет до 19,5 млрд. куб. м – около 20% от вноса на LNG в Китай през 2024 г.
Цената на произведения газ от въглища е почти с една трета по-ниска от тази на внесения LNG (под 2 юана/куб. м срещу 2,87 юана за вносен LNG). „В бъдеще въглищният газ ще замести част от вносния LNG“, коментира Sun Yang от Oilchem.
Рискове и граници
Въпреки ръста, секторът остава силно капиталов и емисионно интензивен. Производството на газ от въглища отделя почти три пъти повече CO₂ спрямо директното му изгаряне. Освен това, спад на цените на петрола може да направи проектите нерентабилни.
Най-голямата заплаха обаче е климатичната политика на Пекин. Според анализатори именно ръстът на тези мощности е една от причините Китай да изостава от целите си за намаляване на въглеродната интензивност до 2025 г. Ако емисиите надхвърлят стратегическите ползи за енергийната сигурност, бъдещето на сектора ще се окаже под въпрос.