Като един от най-големите потребители на въглища за производство на електроенергия в Европа, Турция е изправена пред нарастващ натиск да диверсифицира своя енергиен микс и да намали въглеродния си отпечатък. Страната е поела по амбициозен път за развитие на ядрената енергетика, поставяйки се сред световните лидери в този сектор. Тази стратегия може да изиграе ключова роля в посрещането на увеличаващото се търсене на електричество и ограничаването на бъдещите емисии.
В момента Турция разполага с 4 800 мегавата (MW) ядрена мощност в процес на изграждане, което я поставя сред топ 3 държави с най-голямо развитие в ядрената енергетика. Въпреки това страната все още няма функциониращи ядрени електроцентрали.
Проектът "Аккую" и предизвикателствата пред него
АЕЦ "Аккую", първата подобна ядрена електроцентрала в Турция, се очаква да започне работа тази година със своя първи реактор. След пълното си въвеждане в експлоатация съоръжението ще покрива около 10% от електроенергийното потребление на страната.
Въпреки това, този проект, изграден от руската корпорация "Росатом", е белязан от множество закъснения и надвишаване на бюджета, откакто започна строителството през 2013 г.. Тези проблеми пораждат съмнения дали останалите фази на проекта ще бъдат завършени навреме.
Всяко забавяне в развитието на ядрената енергетика може да доведе до увеличена зависимост от въглищата, особено предвид растящото енергийно потребление в страната. Без стабилна ядрена алтернатива, Турция може да се окаже принудена да увеличи производството на въглищни електроцентрали, което ще се отрази негативно на екологичните ѝ ангажименти.
Ядрено развитие и потенциални препятствия
Първият реактор на "Аккую", с планиран капацитет от 1 200 MW, вече премина начални тестове на оборудването, включително проверки за безопасност на охлаждащите и помпените системи. Останалите три реактора със същия капацитет трябва да бъдат завършени поетапно между 2026 и 2028 г., като общата инвестиция в проекта възлиза на около 20 милиарда долара.
Въпреки напредъка в строителството, геополитическите и икономическите предизвикателства създават допълнителни рискове. След санкциите срещу руски компании, наложени след инвазията в Украйна през 2022 г., "Росатом" среща затруднения при доставката на ключови компоненти. С налагането на нови санкции от администрацията на президента Доналд Тръмп, тези затруднения могат още повече да забавят строителството на останалите реактори.
Въглищата – временна мярка или дългосрочна зависимост?
Докато Турция очаква своето ядрено бъдеще, въглищата остават основен източник на електроенергия. През 2024 г., въглищните централи са произвели около 35% от електричеството на страната, генерирайки рекордните 121 тераватчаса (TWh) и отделяйки 114 милиона тона въглероден диоксид – най-голямото количество в Европа от въглищно производство.
За да поддържа този висок дял, Турция е внесла 26.5 милиона метрични тона термични въглища през 2024 г., което я прави осмият по големина вносител в света.
Водноелектрическите централи са вторият по големина източник на електроенергия в страната със 75 TWh, докато газовите централи са произвели около 63 TWh. Въпреки това, колебанията в валежите и нестабилните цени на природния газ затрудняват развитието на тези сектори и поддържат високата зависимост на Турция от въглищата.
Липса на резервен план при забавяне на "Аккую"
Анализът на енергийните инвестиции в Турция показва, че няма изграден "План Б", ако ядрените мощности се забавят.
Няма нови въглищни електроцентрали в процес на изграждане.
Само 890 MW нов газов капацитет е в процес на развитие.
От възобновяемите източници се строят:
250 MW слънчева енергия
160 MW водна енергия
20 MW геотермална енергия
След завършването на тези проекти, делът на чистата енергия в енергийния микс на Турция ще се увеличи до 49.5% (от сегашните 47%), докато изкопаемите горива ще намалеят до 50.5% (от 53%).
Въпреки това, общата мощност на всички тези проекти е под 30% от планирания ядрен капацитет. Това показва дълбокото доверие на Турция в успешната реализация на своя ядрен проект.
Докато ядрените мощности станат реалност, страната ще продължи да разчита на въглищата и газа. Само успешното завършване на "Аккую" и потенциалното изграждане на нови ядрени централи ще определят колко бързо Турция може да намали зависимостта си от въглища и да премине към по-устойчив енергиен модел.