
Въпреки че Европейският съюз остава един от най-силните поддръжници на Украйна, парадоксално е, че част от неговите държави продължават да наливат милиарди евро в руската икономика, закупувайки енергийни ресурси, които финансират войната.
Четвъртата година от конфликта показва, че Европа все още се намира в деликатна двойна роля – едновременно подпомага Киев с военна и хуманитарна помощ, но и продължава да плаща на Москва за нефт и газ.
Според данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), ЕС е намалил зависимостта си от Русия с около 90% от 2022 г. насам. Въпреки това, само през първите осем месеца на 2025 г. страните от блока са внесли руска енергия на стойност над 11 милиарда евро.
Седем държави – сред тях Франция, Нидерландия, Белгия, Хърватия, Румъния, Португалия и Унгария – дори са увеличили вноса си спрямо предходната година.
Например Франция е покачила доставките си с 40% до 2.2 млрд. евро, а Нидерландия – с 72% до 498 млн. евро.
Парадокс на войната: Пари за Киев и пари за Кремъл
Анализатори от CREA определят това като „саморазрушително поведение“, тъй като приходите от енергийни продажби остават основен източник на средства за руската армия.
„Кремъл продължава да получава средства, с които поддържа военните си операции в Украйна“, коментират изследователите.
Президентът Доналд Тръмп остро разкритикува европейските лидери по време на изказване в Общото събрание на ООН, като призова Европа „да спре веднага покупките на руски енергийни суровини“.
Той заяви: „Европа не може да води война срещу Русия и едновременно да ѝ плаща за гориво. Това е срамно и нелогично.“
Енергийни договори, които връзват ръцете на правителствата
Франция обяснява, че по-голяма част от внесения руски газ се пренасочва към други страни, като Германия, чрез трансгранични енергийни мрежи.
Нидерландия твърди, че не може да прекрати съществуващи договори, докато не влезе в сила окончателно законово решение на ниво ЕС.
В момента ЕС подготвя ускорена забрана за внос на руски втечнен природен газ (LNG) – тя трябва да влезе в сила до 2027 г., година по-рано от първоначалните планове.
Днес LNG представлява почти половината от всички руски енергийни доставки за Европа.
Дългосрочни договори – спасение или капан?
Големи компании като TotalEnergies, Shell, Naturgy, SEFE и Gunvor все още изпълняват дългосрочни договори, които изтичат чак през 2030–2040 г..
Без официална санкция от ЕС те не могат да спрат доставките, без да бъдат глобени за нарушаване на контрактите.
Според експерти от Kpler, Френският внос на руски LNG често се препраща през Белгия към Германия, където индустриалното търсене остава високо.
От германското Министерство на икономиката потвърждават, че SEFE има дългосрочен договор за доставка от завода Ямал, като отбелязват:
„Ако отказваме доставките, пак сме длъжни да ги платим, а Русия просто ще ги продаде на друг — ефектът ще е двоен в нейна полза.“
Милиарди евро по двата фронта
От 2022 г. насам ЕС е внесъл руска енергия на обща стойност над 213 млрд. евро, сочат данните на CREA.
В същия период общата помощ за Украйна (военна, финансова и хуманитарна) възлиза на около 167 млрд. евро, според Института „Кил“ в Германия.
Така Европа се оказва в уникална историческа ситуация — подпомага жертвата и финансира агресора едновременно.
Както коментират енергийни експерти:
„Това е война, в която петролът и газът са също толкова оръжие, колкото и ракетите.“