Руският президент Владимир Путин наскоро прие словашкия премиер Роберт Фицо в Москва, което представлява рядка визита от лидер на Европейския съюз, докато споразумението, позволяващо транзита на руски газ през Украйна, наближава своя край. В същото време украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев може да обмисли продължаване на транзита на газ, но само ако плащанията към Москва бъдат замразени до края на войната – условие, което Русия е малко вероятно да приеме. Путин вече намекна, че няма да бъде постигнато ново споразумение с Киев за този маршрут.
Ето какви могат да бъдат последствията, ако руският газов транзит през Украйна спре напълно и кои ще бъдат най-засегнати.
Обеми на транзита
Обемът на руския газ, преминаващ през Украйна до Европа, значително намаля през последните години. През 2023 г. този маршрут е осигурил приблизително 15 милиарда кубически метра (bcm) газ, което представлява едва 8% от пиковите обеми през 2018–2019 г.
Русия, която някога държеше 35% от европейския газов пазар, загуби голяма част от този дял в полза на конкуренти като Норвегия, САЩ и Катар след началото на конфликта в Украйна. Макар че газовите цени в ЕС достигнаха рекордни нива през 2022 г. заради прекъсванията на доставките, анализаторите смятат, че спирането на украинския маршрут днес ще има по-скромен ефект заради намалелите обеми.
Ролята на украинския маршрут
Тръбопроводът Уренгой-Помари-Ужгород, построен по съветско време, транспортира газ от Сибир през руския регион Курск и навлиза в Украйна през входната точка Суджа. Оттам газът достига Словакия, където се разклонява към Чехия и Австрия.
Въпреки някои спорове – като неотдавнашното спиране на доставките за австрийската OMV поради договорни разногласия – транзитът по този маршрут продължава. Австрия остава силно зависима от украинския транзит, като Русия доставя около две трети от газовите ѝ нужди. Подобна е ситуацията и в Унгария и Словакия.
В същото време Чехия, която почти напълно прекрати вноса на газ от изток, възобнови покупките от Русия през 2024 г. Останалите големи маршрути, включително Ямал-Европа през Беларус и газопроводите „Северен поток“ под Балтийско море, в момента не функционират. Единственият друг действащ маршрут за руски газ до Европа е „Турски поток“, който доставя газ до Турция и, индиректно, до части от Европа.
Защо украинският маршрут все още е активен?
Въпреки намаляващото му значение, украинският маршрут остава спорен въпрос в рамките на ЕС. Държави като Франция и Германия заеха твърда позиция срещу покупките на руски газ, но страни като Словакия, Унгария и Австрия твърдят, че руският газ остава най-рентабилният вариант. Те също така критикуват високите транзитни такси, наложени върху алтернативните доставки.
За Украйна транзитът на руски газ е важен източник на приходи, носещ приблизително 0,8–1 милиард долара годишно. За Русия маршрутът все още е доходоносен; продажбите на газ през Украйна могат да донесат около 5 милиарда долара през 2024 г., според правителствени прогнози за цените.
Въпреки това, бъдещето на транзитното споразумение остава неясно. Русия изрази готовност да удължи договора, но Киев многократно отхвърли подобни предложения. Други възможности, като пренасочване на газ през „Турски поток“ през България, Сърбия или Унгария, са ограничени от капацитет.
Какво следва?
Унгария подчерта важността на украинския маршрут, но също така заяви готовност да разчита на алтернативни маршрути, ако се наложи. Усилията на ЕС и Украйна да ангажират Азербайджан като посредник досега не са дали резултат, като преговорите изглежда са в застой.
С наближаването на изтичането на споразумението несигурността около газовите доставки през Украйна подчертава по-дълбоките геополитически напрежения и променящата се енергийна динамика в Европа.