Вятърната енергия е осигурила 20% от потреблението на електричество в Европа през изминалата година, но новоинсталираните мощности значително изостанаха от нивото, необходимо за постигане на енергийните и климатичните цели на Европейския съюз до 2030 г., съобщават от WindEurope, организация в индустрията.
Значението на вятърната енергия
През последните две десетилетия вятърната енергия се превърна в ключов елемент от производството на електричество в Европа. ЕС се стреми значително да разшири този сектор като част от стратегията си за борба с климатичните промени и прехода от изкопаеми горива. Постигането на тези цели изисква ускорено развитие на инфраструктурата за вятърна енергия.
Текущ капацитет и цели
През 2024 г. Европа добави 15 гигавата (GW) капацитет за вятърна енергия, включително 13 GW от наземни проекти и около 2 GW от офшорни инициативи. Държавите-членки на ЕС допринесоха с 13 GW от този общ обем. Въпреки това, блокът трябва да изгражда по 30 GW годишно, за да остане на прав път към климатичните си ангажименти за 2030 г. До тогава ЕС цели да произвежда 34% от електричеството си чрез вятърна енергия, като амбициите са този дял да надхвърли 50% до 2050 г.
Предизвикателства в сектора
Офшорната вятърна индустрия се сблъсква със значителни затруднения през последните години. Забавяния в издаването на разрешителни, логистични и мрежови предизвикателства, както и нарастващите разходи за компоненти, забавят прогреса. Тези пречки доведоха до спад в инвестициите в офшорната вятърна енергия в Европа, което прави трудно за бизнеса да финализира големи проекти.
Гледната точка на индустрията
„Европа не изгражда достатъчно вятърни ферми,“ заяви изпълнителният директор на WindEurope Джайлс Диксън. Той посочи три основни причини за изоставането: недостатъчно прилагане на добрите практики на ЕС за разрешителни от националните правителства, забавяния в създаването на нови мрежови връзки и недостатъчен напредък в електрификацията на европейската икономика.