Германското министерство на икономиката обяви във вторник своята нова стратегия за диверсификация на доставките на критични компоненти, използвани основно при офшорните вятърни турбини. До 2035 г. страната цели значително намаляване на зависимостта си от Китай, особено що се отнася до постоянните магнити, необходими за ефективната работа на тези съоръжения.
Този ход е част от по-широката политика на „намаляване на риска“, която Германия следва в контекста на геополитическото напрежение с Китай и на фона на енергийната криза, породена от войната в Украйна.
Според министерството, офшорните вятърни генератори разчитат на перманентни магнити, съдържащи редкоземни елементи, за да се постигне по-висока ефективност и по-ниски разходи за поддръжка. Проблемът е, че тези материали са силно концентрирани в Китай. В официална публикация се посочва, че почти всички такива магнити се доставят от Китай, заедно със самите редкоземни елементи, използвани за тяхното производство.
„Целта ни е да намалим системно критичните зависимости от отделни страни извън ЕС – например по отношение на редкоземните материали,“ се казва в стратегията.
Нови цели и партньорства
До 2030 г. Германия иска да утрои своя офшорен вятърен капацитет, достигайки 30 гигавата, като част от усилията за декарбонизация и замяна на изкопаемите горива.
Секторът в момента покрива около 5% от националното потребление на електроенергия.
Министерството отбелязва, че Китай в момента осигурява 90% от световното производство на перманентни магнити, използвани не само във вятърните турбини, но и в електрически автомобили, машиностроене и дори отбранителната индустрия.
За да се справи с тази зависимост, Германия планира да:
Изгради нови канали за снабдяване, с цел до 2030 г. 30% от нужните магнити да идват от алтернативни източници, а до 2035 г. – 50%;
Предостави инвестиционни гаранции, обвързани с дългосрочни договори за доставка;
Създаде стратегически партньорства с държави като Австралия и Япония, които разполагат със значителни резерви и технологии.