Амбицията на Gunvor Group да придобие чуждестранните активи на руския гигант Lukoil изглежда като най-мащабната ѝ цел до момента, но според банкови анализатори и източници от сектора — тя остава твърде голяма спрямо финансовия капацитет на швейцарския търговец.
Lukoil, чиято международна структура Lukoil International GmbH е базирана във Виена, разполага с капитал от 22 млрд. долара по последния си финансов отчет за 2024 г. От тях 18.8 млрд. долара са фиксирани активи (недвижими имоти, оборудване и инфраструктура), а 3.2 млрд. долара — парични резерви. Компанията няма дългове, потвърждават два източника, запознати с финансовите ѝ резултати.
За сравнение, Gunvor отчита капитал от 6.8 млрд. долара за същата година — почти три пъти по-малко от руския си конкурент.
Финансовото предизвикателство: 18 милиарда разлика
Както при повечето енергийни търговци, портфолиото на Gunvor включва предимно ликвидни средства, а не мащабна инфраструктура. През 2024 г. компанията притежава 4.3 млрд. долара в брой и фиксирани активи за 2.5 млрд. долара. Дори при пълна мобилизация на капитала си, за да осъществи сделка с мащабите на Lukoil (оценяван на $22 млрд.), Gunvor би трябвало да заеме почти 18 млрд. долара.
Банкови източници твърдят, че подобна стъпка е на границата на допустимото:
“За да получи кредитиране, Gunvor трябва да поддържа съотношение дълг–капитал под 1.5. При заем от 18 млрд. този показател би надхвърлил 2 — което повечето банки не биха приели.”
“За да получи кредитиране, Gunvor трябва да поддържа съотношение дълг–капитал под 1.5. При заем от 18 млрд. този показател би надхвърлил 2 — което повечето банки не биха приели.”
Регулаторни и политически препятствия
Дори и при финансово обезпечаване, сделката ще се сблъска с множество регулаторни бариери в държавите, където Lukoil има операции. Компанията добива над 500 000 барела петрол дневно извън Русия — или 0.5% от световното производство, основно в Ирак, Казахстан и Азербайджан.
Освен това Gunvor никога не е управлявалa мащабни петролни проекти, което повдига въпроси за оперативния ѝ опит.
В България темата придобива допълнителен заряд — местните власти вече обсъждат законови промени за поемане на контрол върху рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, след като редица политици настояха тя да има собственик без руска връзка.
Исторически контекст и рискове
Gunvor е била най-големият търговец на руски петрол през 2000-те години, когато Торбьорн Торнквист я ръководеше заедно с Генадий Тимченко — един от близките съюзници на Владимир Путин. След налагането на американски санкции през 2014 г., Тимченко продаде своя дял, а Gunvor публично се дистанцира от Москва.
Въпреки това, потенциална сделка за активите на Lukoil би възобновила вниманието към старите връзки и вероятно би подложила Gunvor на нови проверки от регулатори и партньори.
Глобални интереси и конкуренция
Lukoil има участие в десетки международни проекти заедно с енергийни гиганти като Chevron, BP, Eni и Shell — включително в находищата Karachaganak (Казахстан) и Shah Deniz (Азербайджан). Тези партньорства дават предимствено право за изкупуване на активи, ако един от партньорите реши да се оттегли — което значително усложнява евентуалната продажба.
Gunvor от своя страна вече е в процес на одобрение от регулаторните органи на САЩ. Главният изпълнителен директор Торнквист заяви, че компанията няма намерение да продава активи обратно на Lukoil, дори и при евентуално отмяна на санкциите в бъдеще.
Перспективи за пазара
Ако сделката между Lukoil и Gunvor се осъществи, това би било един от най-големите трансфери на енергийни активи от руско към западно портфолио през последното десетилетие.
“Тази сделка би променила баланса на енергийната търговия в Европа,” коментира независим анализатор. “Но за Gunvor това би било скок отвъд финансовата логика и управленския капацитет.”
“Тази сделка би променила баланса на енергийната търговия в Европа,” коментира независим анализатор. “Но за Gunvor това би било скок отвъд финансовата логика и управленския капацитет.”