Запорожката атомна електроцентрала, най-голямото ядрено съоръжение в Европа, остава едно от най-чувствителните и стратегически важни звена в опитите за политическо и военно уреждане на конфликта между Русия и Украйна. Централата е сред ключовите теми в мирната рамка, обсъждана на международно ниво, включително в контекста на инициативи, свързвани с администрацията на Доналд Тръмп и предложенията на Володимир Зеленски.
Международен контрол и ролята на САЩ
След като Русия пое контрол над централата през март 2022 г., Москва обяви намерения да я интегрира към собствената си електропреносна мрежа. Въпреки че международната общност разглежда съоръжението като украинско, Русия твърди, че то е нейна собственост и се управлява от дъщерна структура на Росатом.
В края на 2025 г. украинската страна посочи, че е обсъждан вариант за украинско-американско съвместно управление, при което САЩ биха имали водещ управленски мандат и право да разпределят до 50% от произведената електроенергия. Паралелно с това в руски медии се появиха сигнали за възможен руско-американски формат, което допълнително усложнява геополитическата картина.
Техническо състояние и безопасност
Централата се намира в град Енергодар, на брега на река Днепър и бившия язовир Каховка. Тя разполага с шест реактора от съветски тип, с общ капацитет 5.7 гигавата, по данни на Международна агенция за атомна енергия.
Преди войната четири от реакторите вече използваха гориво, произведено от американската компания Westinghouse. След поемането на контрола от Русия, първо бяха спрени пет реактора, а през септември 2022 г. и последният престана да произвежда електроенергия. По информация на руската администрация, към момента всички шест реактора са в режим „студено спиране“.
Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси нееднократно предупреди, че военни действия около ядрена централа поставят ядрената безопасност под постоянен риск, особено при многократни прекъсвания на външното електрозахранване.
Защо централата е стратегическа за Русия
Русия разглежда Запорожката АЕЦ като инструмент за покриване на енергийния дефицит в южните си региони, както и като средство за политически и инфраструктурен натиск. В края на 2025 г. руските регулаторни органи издадоха лиценз за експлоатация на реактор №1, ход, който украинското енергийно министерство определи като незаконен и потенциално опасен.
Защо Украйна се нуждае от централата
Продължаващите удари по украинската енергийна инфраструктура доведоха до дефицит от около 4 гигавата, еквивалентен на мощността на приблизително четири реактора в Запорожие. Според украински експерти възстановяването на подобен капацитет чрез ново строителство би отнело между пет и седем години.
Дори при хипотетично връщане на контрола върху централата, операторът Енергоатом посочва, че ще са нужни минимум две до три години за техническа оценка и още няколко години за пълно възстановяване на експлоатацията.
Проблемът с охлаждането и водните ресурси
Унищожаването на язовир Каховка през 2023 г. остави централата без стабилен източник на вода за охлаждане. Нивото на охлаждащия басейн е спаднало с над 15% или около 3 метра, а тенденцията остава низходяща. Освен реакторите, риск съществува и за басейните за отработено ядрено гориво, където липсата на достатъчно вода може да доведе до прегряване и пожари, сценарий с добре познати последици от аварията във Фукушима.