Краткосрочният шок от конфликта около Иран е омекотен от рекордни руски доставки, стабилен ирански поток и значителни запаси в Китай.
Китайските петролни рафинерии вероятно ще преминат без сериозни сътресения през близките седмици въпреки ескалацията около Иран, защото в системата вече има достатъчно наличен суров петрол от Иран и Русия, а държавните структури поддържат значителни резерви. Търговци и пазарни участници посочват, че за доставки през март и април не се очертава непосредствен недостиг, тъй като физическата наличност е подсилена от предварително натрупани количества и активни входящи потоци.
Ключов фактор е, че независимите рафинерии в Китай (т.нар. „teapots“) от години са основният купувач на санкциониран ирански суров петрол, който обикновено се търгува с чувствителна ценова отстъпка. Паралелно с това през последните месеци руският суров петрол стана още по-конкурентен за азиатските купувачи, след като част от традиционното търсене се изтегли от други пазари и по-големи обеми се насочиха към Китай. Това създава „двойна възглавница“: ако един поток се забави, другият може да се усили.
Пазарната логика в момента е проста: дълбоките отстъпки спрямо Brent продължават да поддържат маржовете на рафинериите, а наличието на алтернативни барели намалява риска от внезапна липса. По данни от танкерни и аналитични оценки, вносът на руски суров петрол към Китай през февруари е на път да достигне нов рекорд около 2.07 до 2.08 млн. барела на ден, докато иранските потоци се движат около 1.03 млн. барела на ден за същия период. Това означава, че дори при по-висок геополитически шум, вносната картина остава силна и диверсифицирана.
Важна част от буфера са и резервите. Китай разполага със значителни стратегически запаси, които дават допълнителна стабилност при краткосрочни логистични сътресения. На този фон, макар рисковете за корабоплаването в Близкия изток да влияят на настроенията и да могат да повишат фрахта и застрахователните разходи, непосредственото въздействие върху физическите доставки към Китай изглежда ограничено, защото страната комбинира запаси, плаващо съхранение и конкуриращи се източници на суров петрол.
В по-широк план, най-големият риск за пазара не е в това дали Китай може да намери барели, а в това дали по-голям шок в региона би повишил системната цена на риска за танкерните маршрути и би ускорил пренареждането на търговските потоци. За рафинериите това би означавало по-скъпа логистика и по-непредвидими срокове, но засега комбинираният „буфер“ от Иран + Русия + резерви работи като стабилизатор.