Соларните панели в Куба се превръщат в лична „енергийна застраховка“ срещу дълги прекъсвания на тока, недостиг на гориво и нестабилна мрежа.
В Куба соларните панели вече не са екзотика, а прагматичен отговор на ежедневието. Все повече хора и малки бизнеси монтират фотоволтаици по покриви, дворове и дори върху превозни средства, за да си осигурят минимум електричество по време на продължителните прекъсвания. Причината е проста: недостигът на гориво и проблемите в електроснабдяването се задълбочават, а алтернативите стават все по-скъпи и по-трудни за намиране.
Зад тази тенденция стои комбинация от натиск върху доставките на петрол, ограничен бюджет за внос на горива и хронично напрежение в остарялата инфраструктура. Когато горивото не достига, топлоелектрическите мощности работят на ръба, дизеловите генератори остават без смисъл, а всяка авария в мрежата се превръща в домино ефект за цели квартали и градове. В тези условия частният сектор започва да търси спасение в слънцето, което поне не зависи от танкери, квоти и логистика.
Държавата също ускорява темпото. През последната година са добавени над 1 000 MW соларни мощности, като проектите са подпомогнати от китайско финансиране и доставки на оборудване. Плановете са този капацитет да продължи да расте в следващите години, с цел да се намали зависимостта от вноса на горива и да се стабилизира производството през дневните часове. Въпреки това реалността на терен показва, че публичните инвестиции и големите соларни паркове не решават веднага проблема на домакинствата, които остават с часове без ток.
Затова много хора „прехвърлят“ решенията на лично ниво. В Хавана и други градове започват да се виждат все повече панели по частни къщи, по покриви на магазини и кафенета, а понякога и върху превозни средства. За едно домакинство фотоволтаичната система означава интернет, зареден телефон, осветление и работещ телевизор. За малък бизнес това е разликата между това да затвориш вратите при поредното спиране на тока и това да продължиш да работиш, макар и с ограничения.
Икономическата бариера обаче е очевидна. Соларните панели и компонентите за инсталация обикновено се търгуват в твърда валута, което ги поставя извън възможностите на голяма част от населението. Практическата полза е най-видима при предприемачи и семейства, които получават средства от роднини в чужбина. Така енергийната криза не само променя технологичните избори, но и оголва социални разлики: едни могат да си купят „частен ток“, други остават изцяло зависими от мрежата.
Паралелно с това властите опитват да насърчат нови частни инвестиции. Обявени са мерки, които предвиждат данъчни облекчения до 8 години за бизнеси, които реализират проекти за възобновяема енергия. Посланието е ясно: ако частният сектор има капацитет да инвестира в соларни решения, държавата е готова да намали данъчната тежест, за да ускори процеса.
На практика търсенето на соларни системи се покачва в момент, когато традиционните резервни варианти буксуват. Дизелът става все по-труден за намиране, а генераторите все по-често се превръщат в тежест. За предприемачите сметката е сурова: по-висока първоначална инвестиция, но по-предвидима работа и по-нисък оперативен риск. В тази логика соларът се разглежда не като „зелена идеология“, а като най-работещата опция за оцеляване на малки бизнеси.
Външнополитическият фон остава ключов. Вашингтон твърди, че мерките му са насочени към усилване на натиска за политическа промяна. От друга страна, международни организации предупреждават, че ако енергийните нужди не бъдат посрещнати, може да се стигне до хуманитарно напрежение, особено на фона на недостига на храна, гориво и лекарства. В тази среда се появяват и сигнали за възможни бъдещи доставки на петрол от Русия, но без яснота кога и в какъв обем.
Крайната картина е парадоксална: когато централната система се огъва, хората започват да изграждат мини-системи около себе си. Кубинската „соларизация“ не прилича на енергиен преход от учебник. Тя изглежда като масова импровизация под натиск, в която панелът на покрива се превръща в инструмент за нормален живот, а слънчевият ток в най-сигурната валута на ежедневието.