Пазарът на петрол реагира остро на блокирания Ормузки проток и военната ескалация около Иран. Въпреки разговорите за $200 за барел, Вашингтон засега приема този сценарий като по-малко вероятен.
Цената на петрола остана в центъра на глобалното внимание, след като военната ескалация около Иран и блокираният Ормузки проток разтърсиха енергийните пазари и поставиха под въпрос сигурността на едно от най-важните петролни трасета в света.
По време на телевизионно интервю американският енергиен министър Крис Райт заяви, че сценарий с петрол при $200 за барел не е най-вероятният изход, въпреки че напрежението в региона вече доведе до рязък скок на котировките. Според него пазарът преминава през силен, но по-скоро краткосрочен шок, докато Вашингтон се опитва да ограничи по-дълбокото разстройство в глобалните енергийни потоци.
На този фон Brent скочи с над 9% и се насочи към $100 за барел, след като трафикът през Ормузкия проток беше сериозно нарушен, а множество танкери останаха блокирани. Паралелно с това инциденти с петролни кораби в региона подсилиха усещането, че рискът за доставките вече не е теоретичен, а напълно реален.
Пазарите реагират не само на военните действия, но и на по-широката опасност от продължително прекъсване на потоците от Близкия изток към Азия. Анализатори предупреждават, че дори и без трайно физическо унищожаване на енергийна инфраструктура, самото затваряне на този морски коридор е достатъчно, за да поддържа цените високи и да увеличи волатилността за седмици напред.
В Техеран също бяха изпратени силни сигнали. Представители на иранското ръководство и военни говорители заговориха за възможност петролът да се изкачи към $200, ако конфликтът се разрасне допълнително. Това засили усещането, че енергийната карта на региона навлиза в нова, по-рискова фаза, в която суровината все по-видимо се използва и като геополитически инструмент за натиск.
От американска страна посланието остава по-прагматично. Администрацията разглежда временни мерки за облекчаване на вътрешната логистика, включително възможност за временно облекчение на правилата по Jones Act, така че да се ускори придвижването на енергийни и аграрни товари между американски пристанища. Подобен ход би позволил и на чуждестранни кораби да поемат част от превозите, което би помогнало за по-ниски транспортни разходи и по-бързи доставки.
Междувременно Доналд Тръмп подчерта, че по-високите цени на петрола носят и финансова полза за Съединените щати, тъй като страната е най-големият производител в света. В същото време Белият дом се опитва да избегне сценарий, при който енергийният шок се прехвърля по-силно върху американските домакинства точно в чувствителен политически период преди междинните избори.
В опит да ограничи ефекта върху глобалния пазар, Международната агенция по енергетика и партньорски държави задействаха координирано освобождаване на 400 милиона барела от резерви, като около 40% от този обем идва от Съединените щати. Вашингтон планира да пусне 172 милиона барела от Strategic Petroleum Reserve, като впоследствие те да бъдат възстановени с по-голям обем в рамките на следващата година.
Въпреки този буфер пазарът продължава да оценява риска като изключително сериозен. По оценки, държавите от Персийския залив вече са били принудени да съкратят добива с най-малко 10 милиона барела дневно, което се равнява на около 10% от световното търсене. Това превръща ситуацията в едно от най-мащабните сътресения за глобалното петролно предлагане в съвременната история.
Особено уязвима изглежда Азия, където зависимостта от тези морски доставки е най-висока. Именно там потенциалният недостиг може да удари най-бързо, докато Западното полукълбо засега изглежда по-добре защитено. Това разделение е важно, защото подсказва, че шокът няма да бъде еднакъв за всички икономики, а ще се пренася неравномерно по веригите на доставка.
В Съединените щати вече се виждат първите потребителски последици. Средната цена на бензина достигна около $3.60 за галон, а по-скъпият петрол започва да се просмуква и в по-широкия ценови натиск върху домакинствата. Освен горивата, затрудненията в корабоплаването засягат и доставки на суровини за торове, както и редица стоки за ежедневна употреба.
Историческият връх на Brent от около $147 за барел през 2008 г. често се посочва като ориентир при подобни кризи. Но днешната ситуация има собствена логика: проблемът не е само в страха, а в реалното прекъсване на една критична артерия за световната търговия с енергия.
Затова и основният извод в момента е ясен: пазарът все още не приема $200 за базов сценарий, но вече не гледа на него и като на чиста фантазия. Ако напрежението се задържи, а проходът остане затворен по-дълго, петролът ще продължи да се търгува с висока геополитическа премия, а всяка нова атака или ново блокиране на кораб ще действа като допълнителен ускорител за цените.