Русия вижда нова глобална енергийна криза на фона на войната около Иран, скока на петрола над 100 долара и риска за доставките през Ормузкия проток.
Руският президент Владимир Путин заяви, че войната между САЩ, Израел и Иран е ускорила навлизането на света в нова енергийна криза, като според него рискът за доставките през Ормузкия проток вече се превръща в реален фактор за глобалните пазари. По думите му, ако напрежението продължи, част от добива, който зависи от този маршрут, може да бъде сериозно ограничен, а в отделни случаи дори временно спрян.
По време на среща с представители на руските власти и ръководители на водещи енергийни компании, Путин подчерта, че Русия, като вторият по големина износител на петрол в света и държава с най-големите запаси от природен газ, е готова отново да работи с европейски клиенти, ако от тяхна страна има ясен интерес към дългосрочно и стабилно сътрудничество.
Той посочи, че Москва отдавна предупреждава за опасността от дестабилизация в Близкия изток и за възможните тежки икономически последици. Според него тези рискове вече се материализират, след като пазарите реагираха с нов ценови скок, а ключови транспортни канали за енергийни суровини се оказаха под натиск.
Цената на петрола премина границата от 100 долара за барел, достигайки нива, невиждани от 2022 г. насам. Основната причина е напрежението около Ормузкия проток, през който преминава приблизително една пета от световните потоци на петрол и втечнен природен газ. Това превръща региона в критична точка за глобалната енергийна система.
Путин предупреди, че количествата петрол, зависими от този маршрут, вече срещат сериозни логистични затруднения. По думите му, част от суровината става все по-трудна и по-скъпа за транспортиране, а складовите бази в региона започват да се запълват. Той все пак отбеляза, че настоящият скок в цените вероятно няма да остане постоянен, но подчерта, че руските компании трябва да действат прагматично и да използват възможностите, които пазарната обстановка открива.
В речта си руският лидер насочи внимание и към Европа. Той заяви, че Русия не затваря вратата за бъдеща енергийна работа със Стария континент, но очаква ясни сигнали, че европейските купувачи търсят предвидимост, устойчивост и по-малко политически риск в отношенията.
Това послание идва в момент, когато западните държави вече няколко години целенасочено намаляват зависимостта си от руски петрол и газ заради войната в Украйна, санкциите на ЕС и ограниченията на Г-7. Загубата на европейския пазар лиши Москва от едни от най-доходоносните ѝ клиенти и принуди руските износители да пренасочат значителна част от суровините си към Азия, често при по-неизгодни търговски условия.
Преди войната Европа купуваше над 40% от природния си газ от Русия. През 2025 г. обаче общият дял на руския тръбен газ и LNG в европейския внос е спаднал до 13%. Тази промяна показва колко дълбоко е пренаредена енергийната карта на континента, но също така напомня, че при нов глобален шок темата за сигурността на доставките бързо се връща в центъра на вниманието.
На този фон държавите от Г-7 заявиха, че са готови да предприемат необходимите мерки при ново изостряне на ценовия натиск, макар засега да не са поели конкретен ангажимент за освобождаване на аварийни резерви. За пазарите това означава едно: енергийният риск отново е водещ, а всяка следваща ескалация в Близкия изток може да пренесе шока далеч отвъд региона.