Словакия търси начин да увеличи вноса на руски газ чрез SPP преди пълното влизане в сила на ограниченията на ЕС, докато паралелно подготвя алтернативни LNG маршрути за периода след 2027 г.
Словашката енергийна компания SPP води разговори с Gazprom за увеличаване на доставките на руски природен газ през 2026 и 2027 г., като целта е да се осигурят по-високи обеми преди европейските ограничения върху руския газ да влязат в пълна сила. Разговорите са започнали още преди последното рязко покачване на газовите цени в Европа, но новата геополитическа ескалация в Близкия изток направи темата още по-чувствителна за целия регион.
Натискът върху европейския газов пазар се засили, след като рискът за световните LNG потоци се повиши, а фючърсните цени реагираха рязко. На този фон за страни като Словакия, които все още търсят баланс между сигурност на доставките, цена и регулаторен риск, възможността за допълнителни руски обеми изглежда като краткосрочен буфер срещу по-скъпите алтернативи.
По данни от публичния контекст около преговорите, през 2025 г. едва около една трета от газа на SPP е дошла от Русия, след като транзитът през Украйна приключи в края на 2024 г. Преди това руският газ е заемал далеч по-голям дял в годишния внос на компанията, който е около 3 млрд. куб. м. Ако текущите разговори доведат до договорни промени и регулаторно одобрение, делът на руските доставки може временно да се покачи значително, включително теоретично до почти пълно покриване на нуждите на SPP до 2027 г.
SPP осигурява приблизително две трети от газовото търсене в Словакия и разполага с дългосрочен договор с Gazprom до 2034 г. Именно този договор е в основата на сегашните разговори. Според публично изнесената информация европейските правила не позволяват държавите членки просто да увеличат обемите по руски договори, но оставят ограничено поле за определени промени по вече действащи споразумения, ако те бъдат преценени като необходими и съвместими с правото на ЕС. Това означава, че евентуален напредък по темата би изисквал внимателна правна оценка и вероятно институционална намеса на словашките власти.
Ограниченията по маршрута също имат значение. След спирането на украинския транзит Словакия започна да получава руски газ по направление през Турция, но капацитетните лимити по трасето не позволиха пълно компенсиране на старите обеми. Това е и една от причините Братислава да се стреми да подсигури максимално предвидими доставки в преходния период до окончателното затягане на режима на ЕС.
Регламентът на ЕС вече задава ясен хоризонт за постепенното прекратяване на вноса на руски газ. Според окончателната рамка, вносът на руски LNG трябва да бъде спрян от началото на 2027 г., а тръбопроводният газ да бъде прекратен до 30 септември 2027 г., с възможно изместване до 1 ноември 2027 г. при затруднения със запълването на газовите хранилища. Именно този кратък прозорец до края на преходния режим обяснява защо Словакия търси допълнителни обеми сега, а не по-късно.
Паралелно с това SPP проучва и резервни варианти за периода след 2027 г., включително внос на LNG и неруски газ през Полша, Германия и в по-малка степен Италия. Според наличната информация компанията вече е получила около 20 оферти за неруски доставки след изтичането на преходния период. Това показва, че словашката стратегия не е еднопосочна: в краткосрочен план тя търси ценова и физическа сигурност чрез действащия договор, а в средносрочен план изгражда резервна карта за пълна диверсификация.
Случващото се е показателно за по-широкия енергиен проблем в Централна Европа. Докато Брюксел ускорява отказа от руски енергийни източници, някои държави от региона все още се сблъскват с инфраструктурни ограничения, маршрутни тесни места и по-висока цена на алтернативните доставки. Затова и словашкият случай ще бъде следен внимателно не само като национален енергиен въпрос, а и като тест за това доколко новата европейска рамка може да бъде приложена без сътресения за сигурността на снабдяването.