Белият дом кани водещи AI и data center компании на 4 март 2026 г. за рамка, която да ограничи прехвърлянето на разходи за ток към потребителите.
Белият дом планира среща на 4 март 2026 г. с водещи компании от света на центровете за данни и AI, за да се финализира рамка, известна като Rate Payer Protection Pledge. Целта е да се ограничи рискът разходите за електрозахранване на новите мегапроекти да се прехвърлят към потребителите под формата на по-високи сметки за ток. Очакваните участници включват Microsoft, Amazon, Anthropic и Meta.
Идеята следва позицията на президента Доналд Тръмп, че ускореното изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект не трябва да се финансира косвено от домакинствата чрез регулаторни механизми и общи мрежови надбавки. В практичен план това означава големите технологични играчи да осигуряват допълнителното електропроизводство и капацитет за собствените си центрове за данни чрез директни инвестиции, договори за доставка, мерки за ефективност и подкрепа за мрежови разширения.
Сигналите от индустрията са различни по тон, но сходни по посока. Amazon е посочила, че планира да присъства. Anthropic обяви, че ще покрива 100 процента от увеличенията в цените на електроенергията за потребителите, ако те са свързани с нейни проекти за центрове за данни. Microsoft изрази подкрепа за политики, които да гарантират, че центровете за данни не водят до по-високи сметки за ток. Meta не е дала публични подробности за участие.
Контекстът е чувствителен и поради текущата динамика на цените. По федерални данни средната цена на електроенергията за домакинства в САЩ се повиши от 16.48 цента за kWh през 2024 г. до 17.30 цента за kWh през 2025 г. Това засилва политическия натиск върху администрацията да демонстрира конкретни механизми за защита на потребителите, докато едновременно подкрепя ускорената AI индустриална експанзия.
В основата стои скокът на търсенето. В САЩ центровете за данни са потребили около 183 TWh през 2024 г., а прогнозите сочат ръст до 426 TWh до 2030 г. На глобално ниво електропотреблението на центровете за данни е на траектория към около 945 TWh до 2030 г. според базов сценарий, което превръща темата в системен въпрос за електроенергийното планиране.
Дори при подписване на ангажимента, реалната ефективност ще зависи от детайлите в договорите и регулациите. Ако разходите за нова мрежова инфраструктура, присъединяване и резерви не бъдат ясно насочени към конкретните проекти, има риск обещанието да остане трудно приложимо на практика, особено в региони с натоварени мрежи като зоните, обслужвани от PJM Interconnection.
Източник: EnergyNews.bg