Износът на руски природен газ през остарелите съветски тръбопроводи през Украйна официално приключи в началото на новата година. Това развитие отбелязва края на дългогодишна ера, през която Москва оказваше значително влияние върху енергийния пазар на Европа.
Въпреки близо три години на продължаващ конфликт, газът продължаваше да тече досега. Въпреки това, руската енергийна компания „Газпром“ потвърди, че е спряла операциите рано сутринта, след като Украйна отказа да поднови съществуващото споразумение за транзит.
Прекратяването, макар и очаквано, не се очаква да наруши енергийните цени за потребителите в Европейския съюз. Това рязко контрастира с 2022 г., когато намалените доставки на руски газ доведоха до рязък скок в цените, задълбочиха икономическите проблеми и оказаха влияние върху индустриалната конкурентоспособност на блока.
Адаптация към новите реалности
Страни от ЕС, които преди това зависеха от транзита през Украйна, като Словакия и Австрия, вече са осигурили алтернативни източници. Унгария, от своя страна, остава свързана с руските доставки на газ чрез тръбопровода „Турски поток“ под Черно море.
Забележимо отражение обаче се наблюдава в Приднестровието – проруски сепаратистки регион в Молдова. Зависим от спрелите транзитни потоци, местният енергиен доставчик прекъсна отоплението и топлата вода за домакинствата. Властите призоваха жителите да използват електрически отоплители и да изолират прозорците си, за да се справят със студа.
Стратегическа промяна
Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита като значителен удар по енергийната стратегия на Москва. В публикация в социалните мрежи той подчерта важността Европа да увеличи зависимостта си от надеждни енергийни партньори като САЩ. Той призова за колективна подкрепа, за да се помогне на Молдова да се справи с този преходен период в енергийното си снабдяване.
Европейският съюз подчерта своята готовност за този сценарий. Говорител на Европейската комисия увери, че инфраструктурата на блока е достатъчно устойчива, за да поеме доставки на газ от неруски източници, подсилена от инвестиции в терминали за втечнен природен газ (LNG) от 2022 г. насам.
Спад, продължил десетилетия
Доминиращата роля на Русия на европейския газов пазар някога достигаше своя връх при дял от около 35%, изграден през десетилетия на инфраструктурно развитие. Въпреки това, след началото на конфликта в Украйна, ЕС драстично намали зависимостта си от руската енергия, като се обърна към Норвегия, Катар и САЩ за доставки.
Украйна, отказвайки да удължи транзитното споразумение, разглежда спирането като повратна точка. Украинският министър на енергетиката Герман Галущенко определи решението като историческо, подчертавайки както финансовите загуби за Русия, така и необратимата промяна в европейската енергийна политика.
Икономически последици и алтернативни маршрути
Въпреки че Украйна ще загуби до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, тя реагира, като значително увеличи тарифите за вътрешен пренос на газ – ход, който вероятно ще повиши разходите за местната индустрия. От своя страна „Газпром“ се изправя пред още по-големи загуби, оценявани на около 5 милиарда долара от продажби.
Австрия и Словакия, ключови бивши получатели на руски газ през Украйна, са направили корекции в своите вериги за доставки. Австрия, която преди това изпитваше прекъсвания, възобнови вноса чрез алтернативни канали, макар и в много по-малки обеми.
Спадът в износа на руски газ за Европа е очевиден. През 2018 г. комбинираните тръбопроводни маршрути доставиха рекордните 201 милиарда кубически метра газ. До 2023 г. този обем е намалял до едва 15 милиарда кубически метра през Украйна. В същото време други големи маршрути, като „Северен поток“ и „Ямал-Европа“, също са спрели работа поради геополитически развития и щети по инфраструктурата.