Енергийните амбиции на Тръмп се сблъскват с глобална несигурност само 100 дни след началото на втория му мандат

broken image

Само три месеца след началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп, стремежът на администрацията му към „енергийно надмощие“ на САЩ среща сериозни пречки. Цените на петрола са паднали с над 20%, достигайки нива, които поставят под въпрос рентабилността на много американски производители. Основната причина: несигурността, породена от нови тарифи и търговски политики.

Още на 20 януари, в първия си ден като президент, Тръмп предприе агресивни мерки за стимулиране на добива на нефто-газови ресурси в САЩ. Но в същото време политиките му за търговски протекционизъм охладиха глобалното търсене на енергия и предизвикаха песимизъм сред инвеститорите.

Американският суров петрол вече се търгува около $60 за барел – ниво, което не е виждано от времето на пандемията от COVID-19 и е под прага на печалба за мнозина в индустрията. Спадът се ускори след обявения от Тръмп на 2 април ден на „Освобождение“, когато бяха въведени 10% мита върху всички вносни стоки – мярка, възприета като сигнал за възможно глобално забавяне.

„Инвеститорското доверие е ключово за енергийно надмощие, а то е силно разклатено,“ казва Бен Кейхил, директор в Центъра за енергийни и екологични системи към Университета на Тексас в Остин.

Допълнително напрежение внесе решението на администрацията да наложи санкции върху износа на ирански петрол, включително спрямо съоръжения, свързани с Китай. Макар краткосрочно това да подкрепи цените, ефектът върху пазара беше нарастваща нестабилност.

Прогнозите за търсене и цени на петрол бяха ревизирани надолу от всички големи анализатори – включително EIA, IEA, ОПЕК и водещи банки – именно заради американските мита и търговската несигурност.

Нещата се влошиха, когато ОПЕК+ реши през пролетта да ускори увеличаването на производството – решение, което противоречи на призивите на Тръмп към Саудитска Арабия и ОПЕК да свалят цените. В резултат американските производители, които добиваха 13.4 милиона барела дневно през април, вече забавят разширяването на дейността. Прогнозите за 2025 г. също са ревизирани надолу.

„Да се надяваш, че производителите ще продължат да сондират въпреки несигурността, е погрешно изчисление,“ коментира Роу Патерсън, бивш CEO на Basic Energy Services и настоящ управляващ партньор в Marauder Capital.

Говорител на Министерството на енергетиката подчерта, че Тръмп и министър Крис Райт остават ангажирани с разширяването на американската енергийна инфраструктура.

Победител: Втечненият природен газ

Докато петролният сектор страда, естественият газ, и особено втечненият природен газ (LNG), се радва на подем. Тръмп незабавно възстанови одобренията за износ на LNG, спрени при предишния президент, и започна отмяна на екологични регулации, които забавяха нови проекти.

Компании като австралийската Woodside Energy обявиха нови инвестиции, включително одобрение за проект на стойност $17.5 милиарда, мотивирани от подкрепата на Тръмп за енергиен износ от САЩ.

Според прогнозата на EIA от април, американският LNG износ ще достигне 15.2 милиарда кубически фута дневно през 2025 г., в сравнение с 11.9 милиарда през 2024 г. – нов рекорд.

Но митата върху стомана и алуминий повишават разходите. Според Джейсън Фиър от Poten and Partners, цените за труд, финансиране и оборудване вече се увеличават.

Удар върху възобновяемите източници

Докато нефто-газовата индустрия получава политическа подкрепа, секторът на възобновяемата енергия страда. На първия си ден, Тръмп нареди изтегляне от Парижкото климатично споразумение и спря нови лизинги за офшорни вятърни проекти, което поставя под въпрос десетки бъдещи инициативи.

Освен това, администрацията се стреми да възроди производството на електричество от изкопаеми горива, чрез дерегулации и разхлабване на правилата за емисии от електроцентрали.

Въглищната енергия, която някога представляваше над 50% от електропроизводството, днес има дял под 20%, а големите енергийни компании не планират нови въглищни централи, тъй като газът, вятърът и слънцето са по-икономични.

„Федералната политика сега открито фаворизира петрола, газа и други изкопаеми горива, докато обезсърчава възобновяемите източници,“ заяви Дейвид Американър, партньор в правната кантора Duane Morris.