Инициативата на България за самостоятелни системи за съхранение на енергия привлече заявки за финансиране, надхвърлящи четирикратно определения бюджет, което подчертава големия интерес към интеграцията на възобновяемата енергия и решенията за съхранение.
Министерството на енергетиката получи 151 кандидатури за финансиране, като общата стойност на исканията достига 5 милиарда лева, при предвиден бюджет от 1.154 милиарда лева (€590 милиона) за покриване на до 50% от разходите за изграждане на 3.1GWh капацитет за съхранение. Това беше съобщено от министерството на 6 декември.
Министърът на енергетиката Владимир Малинов изрази удовлетворение от силния интерес, подчертавайки, че той е в съответствие с Европейския зелен пакт и прехода на България към нисковъглеродна енергийна система. Според него успешната реализация на проектите ще засили енергийната сигурност на страната и ще подпомогне интеграцията на възобновяемите източници.
Европейска подкрепа за енергиен преход
Тази инициатива, стартирана през май, се осъществява в рамките на Временната кризисна и преходна рамка на Европейския съюз, която подпомага държавите членки в справянето с икономическите последствия от последните геополитически и екологични кризи. Част от по-широкия фонд за възстановяване и устойчивост на стойност €650 милиарда, рамката цели да стимулира устойчив растеж чрез подкрепа на възобновяеми източници и системи за съхранение.
Въпреки че инициативата допуска всички технологии за съхранение на енергия, се очаква литиево-йонните батерии да доминират в предложенията, както подсказаха коментарите на министър Малинов. По схемата отделните проекти могат да получат до 148 милиона лева (€80 милиона) финансиране, като фокусът е върху самостоятелни системи, които ще подпомогнат интеграцията на възобновяемата енергия в България.
Министерството все още не е обявило кога ще бъдат обявени одобрените проекти, но те трябва да бъдат въведени в експлоатация до март 2026 г., а напредъкът им ще бъде оценяван през май 2025 г.
Напредък и тенденции в региона
Тази инициатива надгражда върху предишни усилия на България за подкрепа на съхранението на енергия и възобновяемите източници. Наскоро друга схема осигури финансиране за 3,095MW възобновяема енергия и 1,176MWh капацитет за съхранение. В момента най-голямата система за съхранение в България е с капацитет 25MW/55MWh и е изградена от Renalfa в партньорство с Hithium.
Очаква се съхранението на енергия в Централна и Източна Европа да нарасне бързо, като подкрепяните от ЕС програми като тази често дават начален тласък преди търговските модели да станат достатъчно устойчиви за самостоятелно развитие на индустрията. Подобни инициативи напредват и в съседни страни като Литва, Полша и Унгария, което подчертава ангажимента на региона към модернизация на енергийната инфраструктура.
Предизвикателства и възможности
Въпреки този напредък, България се сблъсква с предизвикателства, свързани с пълното усвояване на отпуснатите европейски средства. Европейската комисия наскоро отбеляза забавяне в изпълнението на конкретни реформи, необходими за достъп до €653 милиона от общия пакет за възстановяване и устойчивост на стойност €5.69 милиарда. Преодоляването на тези проблеми може да ускори прехода на България към устойчива енергийна система.