По света правителствата отделят значителни ресурси за субсидиране на изкопаемите горива с цел да защитят гражданите от нарастващите разходи за енергия. Въпреки това, тези субсидии често водят до значителни финансови загуби, причиняват пазарни неефективности и пречат на глобалните усилия за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива.
По време на климатичната конференция COP29 в Баку, лидерите и политиците обсъждат начини за справяне с изкривяванията, причинени от тези субсидии. Основна цел е постепенното премахване на финансовите стимули, които насърчават производството и потреблението на изкопаеми горива, които са сред основните причинители на климатичните промени и екологичните проблеми.
Колко харчат правителствата за изкопаеми горива?
Според Международната енергийна агенция (IEA), глобалните субсидии за потреблението на изкопаеми горива възлизат на 620 милиарда долара през 2023 г. Въпреки че това представлява значително намаление спрямо 1.2 трилиона долара, регистрирани през 2022 г., скокът през тази година се дължи на рязко нарастващите цени на енергията, предизвикани от геополитически сътресения, включително инвазията на Русия в Украйна.
Тези субсидии обикновено се разпределят между електроенергията, петрола и природния газ, като всяка категория представлява около една трета от общата стойност, а въглищата получават сравнително малко подкрепа.
Алтернативни методи за изчисление рисуват дори по-плашеща картина. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че през 2022 г. явните субсидии – средствата, директно използвани от правителствата за компенсиране на разходите за доставки – възлизат на 1.26 трилиона долара. Като се вземат предвид по-широките въздействия, като непризнатите екологични разходи и загубените данъчни приходи, МВФ определя общата стойност на субсидиите на 7 трилиона долара, което е еквивалентно на 7.1% от световния БВП.
Защо се предоставят субсидии?
Правителствата субсидират изкопаемите горива основно, за да защитят потребителите, като поддържат достъпни цени на енергията. Държави с големи природни ресурси, като Русия, Иран, Китай и Саудитска Арабия, са сред най-големите приносители към тези субсидии. Значителна подкрепа обаче има и в развиващите се държави, където разходите за енергия често оказват непропорционално въздействие върху домакинствата с ниски доходи.
Опитите за намаляване на субсидиите в много от тези държави срещат значителна съпротива. Например, в Нигерия и Ангола са наблюдавани масови протести, понякога придружени с насилие, като реакция на нарастващите цени на горивата и увеличаването на разходите за живот.
Какви са потенциалните ползи от реформата?
Намаляването или премахването на неефективните субсидии за изкопаеми горива може да доведе до множество ползи, включително по-стабилни енергийни пазари, подобряване на държавните финанси и ускоряване на напредъка към климатичните цели. Както IEA, така и МВФ смятат, че коригирането на цените на изкопаемите горива е от решаващо значение за страните, които се стремят да изпълнят своите Национално определени приноси (NDCs) по Парижкото споразумение.
Коалицията на финансовите министри за климатични действия, група политици от над 90 държави, подчертава важността на привеждането на цените на изкопаемите горива в съответствие с екологичните цели за постигане на глобалните климатични цели.
Напредък и предизвикателства
Ангажиментът за постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива е потвърждаван многократно, започвайки с обещанието на Групата на 20 през 2009 г. В по-скорошни споразумения, като тези на COP26 през 2021 г. и COP27 през 2022 г., бе отправен призив за ускоряване на тези усилия.
Въпреки тези ангажименти, напредъкът е неравномерен. Някои инициативи, като Системата за търговия с емисии на Европейския съюз, постигнаха успех, като задължиха замърсителите да плащат за въглеродните си емисии, но по-широките глобални действия остават ограничени. Определени държави, като Индия и Мароко, са постигнали напредък в намаляването или премахването на субсидиите, но много други продължават да срещат икономически и политически бариери.
Пътят напред е ясен, но предизвикателен: премахването на субсидиите изисква баланс между нуждата от социална справедливост и екологичните и икономическите приоритети. Докато световните лидери продължават да обсъждат, остава въпросът дали ще се появи колективната воля за решителни действия.