Индия и жаждата за ток: $80 милиарда инвестиции във въглищна енергия, но с цената на водна криза

С настъпването на април, жителите на Солапур – сух и горещ район в западна Индия – се подготвят за най-безмилостните месеци от годината. При температури над 40°C водата става все по-оскъдна, а в пиковите летни дни цели семейства чакат с дни, понякога над седмица, за да потече вода от чешмите им.

Само преди десетина години, ситуацията беше различна – вода имаше през ден, разказват местните. Но през 2017 г. започва работа въглищната централа на NTPC с мощност 1 320 мегавата, която захранва региона с ток, но също така изтегля значителни количества вода от резервоара, от който зависи и местното население.

17% от населението, само 4% от водните ресурси

Индия е изправена пред остър ресурсен парадокс. Страната планира инвестиции за близо $80 милиарда в нови въглищни централи до 2031 г., много от които ще се изграждат в най-сухите региони на страната. Вътрешен документ на енергийното министерство, изготвен за проследяване на напредъка, показва, че 37 от 44 нови проекта ще се реализират в райони, които официално се класифицират като „водно стресирани“ или „водно оскъдни“.

NTPC, държавната компания зад някои от тези проекти, признава, че над 98% от водата, която използва, идва именно от подобни региони.

Компанията твърди, че прилага рециркулация и пречистване на водата, но отказва да коментира бъдещи разширения на капацитета.

Къде е приоритетът – земята или водата?

Според официални изявления, изборът на локация за нови централи се базира на достъп до земя и вода. Но водни експерти и служители на хидроложки служби твърдят, че земята е решаващият фактор – особено в региони, където липсват правни пречки и съпротива от местните жители.

В случая със Солапур, електроцентралата разчита на резервоар, намиращ се на 120 км разстояние – което значително увеличава разходите и риска от кражби на вода.

Въглища срещу живот: истории от Солапур

За Раджани Токе, жителка на Солапур и майка на две деца, всеки ден с налична вода е операция по оцеляване. „Това е всичко, с което се занимавам – съхранение, пране, почистване“, казва тя.

През 2008 г., когато проектът на NTPC получава зелена светлина, районът вече е класифициран като „водно оскъден“. Тогавашният министър Сушилкумар Шинде – също депутат от района – настоява, че жителите са били обезщетени добре и че „в Солапур нямаше нищо“, преди централата.

Междувременно, официални данни показват, че централата е сред най-неефективните в Индия по отношение на водопотребление и използване на капацитет. Според think-tank организацията NITI Aayog, индийските въглищни станции като цяло харчат двойно повече вода спрямо световните стандарти.

Национален модел на натиск

Според федерални данни, от 2014 г. насам Индия е загубила над 60.3 милиарда kWh електропроизводство от въглища заради водни кризи – еквивалент на 19 дни национално потребление през 2025 г.

ТЕЦ Чандрапур (2 920 MW), един от най-големите в страната, е редовно принуден да изключва блокове по време на слаби мусони. Въпреки това, там се планира добавяне на още 800 MW, макар че не е посочен източник на вода за разширението.

През 2017 г., при тежка суша, жители на Чандрапур протестираха, настоявайки централата да отклони вода за домакинствата. Депутатът Судхир Мунгантивар тогава заповядва временен трансфер на вода към града, но днес отново подкрепя разширението – с надеждата, че това ще позволи пенсиониране на по-стари и неефективни блокове.

Икономика без вода?

В селата край Солапур, Дхармес Вагмор мечтае да превърне земята си в устойчиво стопанство. Но без гаранции за вода, се страхува да инвестира:

Куладийп Джангам, висш местен администратор, признава, че недостигът на вода възпира бизнеса да стъпи в региона.