Амбицията на Европа за достъпна и чиста електроенергия среща реалността – скорошни аварии и замразени проекти за ВЕИ подчертават колко скъп ще бъде пътят към устойчивото бъдеще.
През последното десетилетие страните от ЕС значително увеличиха инвестициите в възобновяема енергия, особено след началото на войната в Украйна, която доведе до енергиен шок и нова вълна от политики за декарбонизация.
Според официални данни на ЕС, делът на ВЕИ в енергийния микс на Съюза достигна 47% през 2024 г., спрямо 34% през 2019 г.. Само между 2022 и 2024 г. бяха добавени 168 GW соларни и 44 GW вятърни мощности. В Обединеното кралство, за първи път над 50% от електричеството идваше от възобновяеми източници през 2024 г.
Въпреки това, инфраструктурата на електропреносната мрежа не успява да настигне бурния растеж. Според доклад на Европейската комисия, до 2030 г. между 40% и 55% от нисковолтовите линии ще са на възраст над 40 години, а тяхната дължина е нараснала само с 0.8% между 2021 и 2022 г.
Комисията оценява, че ще са нужни 730 милиарда евро за модернизация на разпределителната мрежа и още 477 милиарда евро за преносната мрежа до 2040 г.
Испанският срив показа риска
На 28 април, катастрофален срив в електроснабдяването засегна Иберийския полуостров – ясен сигнал, че инфраструктурата е подложена на огромно напрежение.
Разследванията още текат, но е ясно, че две соларни централи в Южна Испания са били изключени малко преди срива. Проблемът не е в самата слънчева енергия, а в това, че соларните централи не произвеждат инерция – кинетичната енергия от въртящите се генератори, която стабилизира мрежата при резки промени.
За да се компенсира липсата на инерция, операторите трябва да инвестират в синхронни компенсатори или батерийни системи, които се активират в рамките на милисекунди при прекъсване.
Лоша икономика за вятъра
Освен проблемите с мрежата, Европа се сблъсква с икономическата реалност на офшорната вятърна енергия.
На 7 май, датската Ørsted анулира проекта Hornsea 4 край Източна Англия – тежък удар за британската цел от 50 GW до 2050 г. Компанията вече беше инвестирала 5.5 милиарда датски крони (€740 милиона) в проекта, но нарастващите цени на материалите го направиха неизгоден.
Само девет дни по-късно, правителството на Нидерландия отложи търгове за два офшорни вятърни парка с общ капацитет от 2 GW, заради липса на интерес. Потенциални инвеститори посочиха, че при липса на субсидии няма икономическа логика за участие.
Тези случаи показват, че проекти с висок капиталов разход, като офшорните паркове, няма да бъдат реализирани без държавна подкрепа и по-агресивни политики.
Световен дисбаланс
Глобалните инвестиции в чисти технологии растат. Според Международната агенция по енергетика (IEA), инвестициите в електропреносни мрежи са достигнали $390 милиарда през 2024 г., с прогноза за над $400 милиарда през 2025 г. – с 20% ръст спрямо преди 10 години.
Но разходите за инфраструктура изостават спрямо новите мощности. През 2016 г. за всеки $1 вложен в нова енергия, се инвестираха $0.60 в мрежи. Днес тази стойност е под $0.40, тъй като ВЕИ технологиите са по-евтини, но мрежата остава неизменна.
Краткосрочно мислене, дългосрочни последствия
Политиците се колебаят да обявяват големи инвестиции, когато гражданите се притесняват от високи сметки и данъци. Но енергийните компании имат нужда от дългосрочна предвидимост и често – от финансова подкрепа, за да поемат рисковете на зелената трансформация.
Истината е, че цената на бездействието е още по-висока – само субсидиите за изкопаеми горива в ЕС надхвърлят €100 милиарда годишно.
Но при нарастващ популизъм и политическа поляризация, е трудно да се аргументира стратегическо мислене и разходи с хоризонт от десетилетия.