Гренландското находище Кванефйелд, едно от най-значимите в света извън Китай, може да получи нов шанс за развитие, ако предстоящите избори доведат до промяна в политиката за добив на уран. Компанията, която държи лиценза за обекта – Energy Transition Minerals (ETM.AX), се надява, че евентуално ново правителство ще отмени съществуващата забрана, откривайки възможности за реализиране на проект с глобално значение.
Дебатът около ресурсите на Гренландия се разгаря на фона на засиления геополитически интерес към Арктика. Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп подчерта стратегическата важност на острова, което допълнително насочи вниманието към неговите неизползвани минерални богатства.
Според Даниел Мамаду, главен изпълнителен директор на Energy Transition Minerals, нарастващият интерес към критични минерали връща Гренландия във фокуса на световната индустрия.
"Минералите от този регион могат да играят ключова роля в глобалните вериги за доставки," заяви той.
Противоречивият ресурс
Кванефйелд е смятан за едно от най-ценните находища на редки земни елементи, с потенциал да осигури до 15% от световния пазар на ключови компоненти, използвани в електрониката, отбранителната технология и възобновяемата енергия. Въпреки това, проектът остана в застой след като през 2021 г. партията Inuit Ataqatigiit дойде на власт и наложи строга забрана върху добива на уран, мотивирайки решението с екологични и здравни опасения.
Според действащото законодателство в Гренландия, миннодобивните проекти, съдържащи повече от 100 части на милион (ppm) уран, са забранени. Въпреки че предишното правителство беше на път да одобри окончателно разработката, местното население в Нарсак – град, разположен на няколко километра от минния обект и в близост до ЮНЕСКО защитена територия, изрази силно недоволство.
При неотдавнашното си посещение в региона, Мамаду беше посрещнат от протестиращи, които се противопоставят на добива.
Политически и икономически разделения
С Гренландия, която в момента е в предизборен период, управляващата Inuit Ataqatigiit продължава да настоява, че няма да отмени забраната за уран. Нейният коалиционен партньор, Siumut, от своя страна, все още не е заел категорична позиция. Въпреки че Siumut не подкрепи закона през 2021 г., партията традиционно подкрепя миннодобивни проекти, в които уранът е вторичен продукт.
Въпреки протестите, проектът има и своите поддръжници. Най-големият синдикат в Гренландия – SIK, с 8 000 членове, подкрепя разработването на Кванефйелд, позовавайки се на икономическите ползи. До момента Energy Transition Minerals е инвестирала над 1 милиард датски крони (138 милиона долара) в проекта. След замразяването му, компанията заведе арбитражно дело срещу правителствата на Гренландия и Дания, изисквайки компенсация за загубите си.
Според Мамаду, развръзката на този казус ще окаже значително влияние върху бъдещите чуждестранни инвестиции в региона.
"Решението по този случай – независимо дали е в наша полза или не – ще определи как международните инвеститори ще гледат на възможностите в Гренландия занапред," коментира той.
Бъдещето на проекта
Въпреки локалните протести и политическата несигурност, Energy Transition Minerals остава ангажирана с реализирането на проекта. Най-големият акционер на компанията, китайската Shenghe Resources, притежава 7% от дяловете, а ръководството уверява, че до 3 до 5 години е готово да изгради независима верига за доставки на редки земни елементи извън Китай.
Докато гренландската икономика остава силно зависима от риболова, поддръжниците на проекта смятат, че отговорното добиване на минерали може да осигури нови приходи и да намали зависимостта от Дания.
Мамаду остава оптимист, вярвайки, че този проект може да проправи пътя към икономическа самостоятелност за Гренландия.
С приближаването на изборите, бъдещето на миннодобивната политика в страната и съдбата на Кванефйелд остават несигурни. Дали новото правителство ще отмени забраната или ще запази статуквото – това ще бъде един от ключовите въпроси през следващите седмици.