САЩ рискува да изгуби стратегическото надмощие в търговския спор за LNG с Китай

Section image

Разгарящото се търговско напрежение между Съединените щати и Китай поставя американските износители на втечнен природен газ (LNG) в трудна позиция, като застрашава конкурентното им предимство в един от най-бързо растящите енергийни пазари в света.

С налагането на 15% мито върху вноса на американски LNG от страна на Пекин – в отговор на решението на Вашингтон да въведе 10% тарифа върху всички китайски стоки – много участници в индустрията започват да се насочват към Европа като алтернативен пазар. В краткосрочен план този ход може да бъде изгоден за търговците, тъй като цените на газа в Европа в момента са по-високи от тези в Азия.

Краткосрочни последици, но сериозни дългосрочни рискове

Въпреки че САЩ представляват само 5.5% от общия внос на Китай на втечнен природен газ (около 4.3 милиона метрични тона по данни на индустрията), въздействието върху американските производители може да бъде значително. Китай беше смятан за ключов пазар за растеж на бързо разширяващия се LNG сектор на САЩ, който се очаква да удвои годишния си износ – от 100 милиона на 200 милиона метрични тона до 2028 г.

Китайските компании вече са поели ангажимент да закупуват близо 20 милиона метрични тона годишно от съществуващи и бъдещи американски терминали за LNG, чрез дългосрочни договори. Тези сделки, често надхвърлящи 20 години, са от съществено значение за осигуряване на финансиране за скъпоструващата LNG инфраструктура. Ако търговският конфликт доведе до нежелание от страна на китайските фирми да сключват нови споразумения, това би поставило под въпрос бъдещето на следващата вълна американски проекти в сектора.

Временен изход: Пренасочване на доставките към Европа

В краткосрочен план китайските LNG търговци могат да пренасочат американския LNG към Европейския съюз, където цените на газа в момента са по-високи от тези в Азия. Тази стратегия е осъществима, тъй като САЩ не налагат ограничения за крайното местоназначение на LNG товарите, което позволява на търговците гъвкаво да реагират на колебанията в световното търсене и да насочват газовите пратки към пазарите с най-добри ценови предложения.

През последните седмици референтните цени на европейския TTF газ достигнаха значителна премия спрямо азиатските LNG котировки, като разликата между двата договора е най-голямата от октомври 2023 г. насам. Това отразява затягането на газовите доставки в Европа, докато търсенето в Азия остава слабо.

През последната година САЩ се превърнаха в най-големия доставчик на LNG за Европа, осигурявайки 45% от вноса на региона. Ролята на американския газ стана още по-ключова, след като Москва драстично намали доставките по тръбопровод към Европа след инвазията в Украйна през 2022 г.

Дългосрочната перспектива: Европа срещу Китай

Макар че Европа може да предложи временен пазар за американския газ, тази зависимост няма да е устойчива в дългосрочен план. Европейското потребление на газ се очаква да намалее в следващите десетилетия, тъй като регионът ускорява прехода към възобновяема енергия. Според Международната енергийна агенция (IEA) търсенето на газ в Европа може да спадне от 507 милиарда кубически метра през 2023 г. до между 281 и 407 милиарда кубически метра до 2035 г.

Китай, от друга страна, има обратна тенденция – очаква се търсенето му на природен газ да нарасне до между 397 и 522 милиарда кубически метра до 2035 г. Това означава, че загубата на китайския пазар би била сериозен стратегически удар за американските LNG износители, който Европа няма да може да компенсира напълно.

Още повече, че въпреки привидната краткосрочна изгода за Европейския съюз, регионът рискува да попадне в нова енергийна зависимост. След като в продължение на десетилетия беше прекалено зависим от руския газ, ЕС сега може да повтори грешката си, заменяйки Русия с САЩ, които под ръководството на различни администрации – както републикански, така и демократични – се насочват към все по-протекционистка енергийна политика.

Крайната равносметка: Има ли победители?

Настоящият търговски конфликт поражда по-широки въпроси относно устойчивостта на енергийните войни в глобален мащаб.

Президентът Тръмп някога заяви, че „търговските войни са добри и лесни за печелене“, но когато става въпрос за стратегическите последствия в LNG сектора, ясен дългосрочен победител трудно може да бъде определен.