В сърцето на Пенджаб, най-гъсто населената провинция на Пакистан, фермерите масово заменят дизеловите и електрически помпи със соларни панели. Те им позволяват да напояват оризовите си полета по-често и по-евтино. Но тази „соларна революция“ крие и тъмна страна – бързо изчерпване на подпочвените води.
61-годишният Карамат Али продаде част от добитъка си, за да инвестира в панели и днес ползва слънчева енергия за своята туба помпа. „Водоснабдяването е по-гладко от всякога,“ споделя той. Али вече не е зависим нито от нестабилната мрежа, нито от скъпия дизел.
Според енергийния икономист Амар Хабиб, до 2025 г. около 650 000 туба помпи в Пакистан ще работят на соларна енергия. Това ще доведе до 45% спад на електропотреблението в аграрния сектор. Само за две години, площите с ориз са се увеличили с 30%, докато царевицата – по-малко жадна култура – е намаляла с 10%.
Данни на водните власти в Пенджаб сочат тревожна тенденция: между 2020 и 2024 г. делът на територии с критично ниски подпочвени води е нараснал от 5,3% до 6,6%, а дълбоките „джобове“ с ниво под 80 фута са повече от удвоени.
Министърът на енергетиката на Пакистан Ауайс Легари твърди, че „соларните помпи не увеличават водочерпене, а само заменят скъпия дизел“. Но местните фермери признават, че благодарение на слънцето напояват „по няколко пъти на ден“ – нещо невъзможно преди.
Пенджабският министър на напояването Мухамад Казим Пирзада признава: „Соларизацията е добра за климата, но натискът върху водните ресурси е очевиден.“
Ситуацията се усложнява и от напрежението със съседна Индия, която временно спря участието си в споразумение за реките на Инд. В отговор Пакистан започна пилотни проекти за акваферно презареждане и възстановяване на инфраструктура като тунела Рави Сифон, за да стабилизира потоците.
Експерти като Имран Сакиб Халид предупреждават, че липсата на регистрация на кладенците и мониторинг в реално време превръща процеса в „соларна еуфория без контрол“. А последиците може да засегнат не само реколтата, но и националната хранителна сигурност.