Засиленият контрол на Съединените щати върху износа на петрол от Венецуела поставя под сериозен натиск енергийния сектор на страната и застрашава основния икономически източник на приходи за режима на Николас Мадуро. Въпреки това, ефектът върху глобалния петролен пазар се очаква да бъде ограничен.
През последните седмици Вашингтон демонстрира значително по-твърд подход. Американската брегова охрана задържа в открито море супертанкер с венецуелски суров петрол, насочен към Куба – сигнал за ескалация на натиска в Карибския регион. Паралелно с това САЩ подготвят действия за прихващане на още кораби, транспортиращи венецуелски петрол, и разширяват санкциите, включително срещу членове на семейството на Мадуро, танкери и свързани с тях корабни компании.
Основната цел на този натиск е т.нар. „тъмен флот“ – нерегулирани, застрахователно необезпечени и санкционирани кораби, използвани не само от Венецуела, но и от Русия и Иран. В момента над дузина санкционирани танкери се намират в изключителната икономическа зона на Венецуела, като част от тях са изложени на риск от конфискация.
Реалността на суровия петрол
Последиците за венецуелската петролна индустрия вече са видими. През септември износът на суров петрол надхвърли 1 милион барела дневно – най-високото ниво от февруари 2019 г. Това увеличение обаче се дължеше основно на освобождаване на натрупани запаси от държавната компания PDVSA, в очакване на по-строги ограничения.
Данните за декември сочат рязък спад – до около 702 000 барела дневно, което е най-ниското ниво от май насам. Паралелно с това азиатските купувачи настояват за по-дълбоки ценови отстъпки, за да компенсират нарастващия търговски риск.
Производството също се понижава. През ноември добивът намалява с приблизително 150 000 барела дневно спрямо предходния месец, достигайки около 860 000 барела дневно, след период на стабилизация над 1 милион барела. Ако износът остане ограничен, натрупването на запаси може да доведе до допълнителни съкращения на производството.
Ключов проблем остава зависимостта от нафта и разредители, жизненоважни за добива и транспорта на тежкия венецуелски петрол. Над две трети от производството е от тежки сортове, които изискват смесване с нафта, за да могат да се транспортират по тръбопроводи. Местните рафинерии формално могат да произвеждат нафта, но дългогодишната липса на поддръжка ги прави ненадеждни.
Вносът на нафта и химикали спада до около 39 000 барела дневно през декември, при 54 000 барела през ноември и 89 000 барела през октомври. Макар част от предишните доставки вероятно да са складирани, продължителен недостиг би поставил производството под сериозен риск.
Изключението „Chevron“
Пълно спиране на венецуелския добив обаче изглежда малко вероятно. Администрацията на президента Доналд Тръмп предостави специален лиценз на Chevron – втория по големина американски петролен производител – да продължи дейността си в съвместните проекти в пояса Ориноко, с общ добив около 250 000 барела дневно.
От тях приблизително 150 000 барела дневно се изнасят към Мексиканския залив, където рафинериите са технологично пригодени за преработка на тежки суровини от Канада, Мексико и Венецуела.
Комбинираният ефект от санкциите и логистичните ограничения може да доведе до спад на венецуелското производство с 300 000 – 500 000 барела дневно. Въпреки това, на фона на добре снабдения световен пазар и очаквания излишък на предлагане през следващата година, подобно намаление едва ли ще предизвика глобален шок. Потенциалните дефицити на тежки сортове могат да бъдат компенсирани от увеличено производство в Канада и Мексиканския залив.
В по-дългосрочен план евентуална политическа промяна в Каракас и отмяна на санкциите би могла да доведе до бързо възстановяване на добива в страна, която разполага с най-големите доказани петролни запаси в света – около 303 милиарда барела. Засега обаче ефектът от кризата остава предимно регионален, без сериозни отражения върху глобалния енергиен баланс.