Мексико засилва усилията си за разширяване на стратегическите запаси от природен газ, водено от опасения, че администрацията на президента Доналд Тръмп може да използва зависимостта на страната от американския газ като средство за натиск, според източници, запознати със ситуацията.
Като основен вносител на природен газ, Мексико в момента разполага със запаси, които покриват едва 2,4 дни от националното потребление. За сравнение, европейски държави като Франция и Испания поддържат резерви, които могат да осигурят съответно над 100 и 20 дни потребление.
Според представители на правителството и индустрията, властите се стремят да увеличат резервите до поне пет дни от вътрешното потребление, като използват солни каверни и изчерпани газови находища. Първоначално администрацията на президента Клаудия Шейнбаум бе предвидила този процес да завърши до 2030 г. Въпреки това, комбинация от фактори – включително завръщането на Тръмп в Белия дом и скорошни екстремни климатични условия – принуди властите да ускорят изпълнението на плана и да насочат усилията си към завършването му до края на 2025 г. или началото на 2026 г.
На въпрос относно зависимостта на Мексико от американския газ, представител на Белия дом заяви, че търговските отношения между двете страни са в процес на преразглеждане и че "всички възможности" остават на масата.
Необходимостта от енергийна сигурност в Мексико не е нова тема. През февруари 2021 г. силна зимна буря в Тексас доведе до прекъсвания в газопроводните доставки, което предизвика масови прекъсвания на електрозахранването в страната и доведе до икономически загуби за над 6 милиарда долара само за една седмица. С 72% от потреблението на природен газ в Мексико, осигурявано чрез внос – основно чрез газопроводи от САЩ – осигуряването на достатъчни резерви се превръща в критичен приоритет.
След победата на Шейнбаум на президентските избори миналата година, нейният енергиен екип започна консултации с местни и международни партньори с цел да възроди стратегията за разширяване на газовото съхранение – план, който датира още от управлението на бившия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор. Необходимостта от ускоряване на този процес се засили допълнително след последната изборна победа на Тръмп и заплахите му да наложи мита върху мексиканския износ.
Опитите за разширяване на капацитета за газови запаси в Мексико започват преди повече от десетилетие, когато вносът на газ нарасна от 1 258 милиона кубически фута на ден (mcfpd) през 2009 г. до 6 178,6 mcfpd през 2023 г., на фона на спад в вътрешното производство. През 2018 г. министерството на енергетиката предложи план, според който агенцията Cenagas, отговорна за газопреносната и газосъхранителната система, трябва да осигури стратегически резерв, равняващ се на поне пет дни от националното потребление – около 45 трилиона кубически фута (tcf) – до 2026 г. Въпреки това, предишните правителства не успяха да привлекат инвеститори за преобразуване на изчерпани петролни находища в газови хранилища.
Според правителствени оценки, необходимата инвестиция за удвояване на капацитета за съхранение на природен газ може да варира между 420 милиона и 2,58 милиарда долара, в зависимост от използваната технология. Конвертирането на изчерпани находища на въглеводороди представлява най-евтиния вариант, докато изграждането на нови хранилища за втечнен природен газ (LNG) би изисквало значително по-високи разходи.
С нарастващите опасения относно енергийната сигурност и геополитическите рискове, мексиканското правителство е изправено пред нарастващ натиск да предприеме бързи действия, за да гарантира, че страната разполага с необходимите резерви за справяне с потенциални смущения в доставките.