Цените на суровия петрол отбелязаха спад в четвъртък след колеблива сесия на фона на предупреждения за отслабващо търсене в Китай и продължаващи опасения около геополитическите рискове. Пазарът също реагира на съдебно решение в САЩ, което ограничава правомощията на бившия президент Доналд Тръмп да налага широки мита върху вносни стоки.
По-рано през деня цените се покачиха след като американски съд постанови, че Тръмп е надвишил правомощията си, налагайки универсални търговски мита. Решението обаче не засяга секторни тарифи върху стомана, алуминий и автомобили, наложени чрез друг законов механизъм. Макар че първоначално новината вдъхна оптимизъм на пазарите, експерти предупредиха, че ефектът може да е временен, тъй като администрацията на Тръмп възнамерява да обжалва.
Към 19:12 ч. българско време, фючърсите на Brent спаднаха с 60 цента (0.9%) до 64.30 долара за барел, а американският WTI се понижи с 67 цента (1.1%), достигайки 61.17 долара за барел.
Допълнителен натиск оказа и интервю на Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната енергийна агенция (IEA), в което той заяви, че "търсенето в Китай е изненадващо слабо". Според него също така развоя на събитията около Русия и Иран остава неясен фактор за бъдещото движение на цените.
САЩ и Иран водят преговори с цел ограничаване на иранската ядрена програма, която напредва ускорено след като Тръмп изтегли САЩ от споразумението от 2015 г. с ключовите световни сили.
"Пазарът се движи не само по технически показатели, но и според емоционалната геополитическа динамика," коментира Фил Флин, старши анализатор в Price Futures Group. "Намираме се в постоянен баланс между страх от ескалация и надежда за дипломатически пробив."
"Пазарът се движи не само по технически показатели, но и според емоционалната геополитическа динамика," коментира Фил Флин, старши анализатор в Price Futures Group. "Намираме се в постоянен баланс между страх от ескалация и надежда за дипломатически пробив."
От страната на предлагането, фокусът е насочен към ОПЕК+, коалицията между страните износителки на петрол и техни съюзници. Очаква се тя да заседава в събота, за да обсъди ново увеличение на производството през юли. Според анализатори от ING, групата вероятно ще одобри увеличение от 411 000 барела дневно, като подобни ръстове се очакват и през третото тримесечие.
Предлагането допълнително се свива, след като Chevron прекрати дейността си във Венецуела, след отмяната на лиценза ѝ от американските власти през март. През април венецуелското правителство анулира товарите за Chevron поради неясноти около разплащанията, предизвикани от санкциите. Преди това компанията изнасяше 290 000 барела на ден, което представляваше над една трета от националното производство.
Мукеш Сахдев, ръководител на пазарите на суровини в Rystad Energy, прогнозира, че през летните месеци търсенето ще изпревари предлагането с между 600 000 и 700 000 барела дневно. "От май до август очакваме конструктивна и бичи настройка на пазара," се казва в бележка на компанията.
Въпреки натиска, петролът възстанови част от загубите си, след като данни на Американската енергийна информационна администрация (EIA) показаха неочакван спад в запасите от суров петрол с 2.8 милиона барела, достигайки 440.4 милиона барела. Анализаторите прогнозираха увеличение от около 118 000 барела.
Допълнителен риск за предлагането възникна и в Канада, където горски пожар в провинция Алберта принуди евакуация на местно население и временно затваряне на добивни съоръжения, което може да доведе до ново свиване на доставките.